Българските предприятия в т.ч. МСП ще получат сериозен ресурс през идващата 2017 г., който би трябвало значително да подобри достъпа им до финансиране. Това ще стане по 2 начина:

• Безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” (ОПИК)
• Финансови инструменти

Нека да разгледаме в резюме и двете възможности.

Кратък преглед на индикативната програма на ОПИК за 2017 г. показва, че българският бизнес ще може да кандидатства за безвъзмездна финансова помощ (съфинансиране) в размер на общо близо 110 млн. евро. Предприемачите и малкия и среден бизнес на практика ще имат достъп до целия ресурс, а големите предприятия само до част от него (ок. 39,5 млн.евро). Освен това, същата година големите предприятия ще имат достъп и до 50 млн.евро от програмата за енергийна ефективност за 2016 г. По-долу посочваме следните направления, по които бизнеса може да кандидатства за съфинансиране през 2017 г.:

• Разработване и внедряване на продуктови и производствени иновации във всички категории предприятия с размер на тази финансова помощ от 35 млн.евро. Очаква се процедурата да  бъде отворена през м. март 2017 г. По нея едно предприятие ще може да получи безвъзмездна финансова помощ за извършване на проучвателна, изследователска и развойна дейност, придобиване на нови технологии, ноу-хау и интелектуална собственост и създаване и тестване на прототипи на нови продукти и технологии. Предвидено е размерът на безвъзмездната помощ да бъде между 25% и 90% в зависимост от вида разходи, като минималния размер на помощта е 100 х.лв., а максималният - до 1 млн. лева. Крайният срок за подаване на проектните предложения е планиран за м. юни 2017 г.

• Насърчаване на предприемачеството или създаване и развитие на нови предприятия (микро и МСП) в сфери, представляващи предизвикателства за Европа и региона  с размер на помощта от 34,3 млн. евро. Отварянето на тази процедура се очаква в началото на следващата година (м. април 2017 г.)

 

• Създаване на иновационна инфраструктура (фокусирани лаборатории) от всички категории предприятия с размер на помощта от 4,5 млн.евро. Отварянето на тази процедура се очаква в средата на следващата година (юни-юли 2017 г.). Предвижда се финансова подкрепа за създаване на нови и/или разширяване и модернизиране на действащи тематично фокусирани лаборатории в предприятията. Допустими са разходи за закупуване на материални и нематериални активи и извършване на СМР.  Размерът на безвъзмездната помощ ще  бъде между 25% и 60% от стойността на проекта в зависимост от вида разходи, като минималната помощ е 100 х.лв., а максимално допустимата - 1.250 млн. лв. Вероятният  краен срок за подаване на проектите е м. август 2017 г.

 

• Пилотни и демонстрационни проекти от страна на МСП за ефективно използване на ресурсите (вода, отпадъци, рециклиране) с размер на помощта от 36 млн.евро. Отварянето на тази процедура се очаква в края на следващата година (септември 2017 г.)

Използването на финансови инструменти постепенно ще измести получаването на безвъзмездна финансова помощ или т.н. грантово финансиране. Очаква се това да стане през следващия планов период. Засега обаче безвъзмездната финансова помощ съвсем разбираемо е предпочитана от бизнеса. Все по-настоятелно обаче се препоръчва безвъзмездното финансиране да се комбинира, където е възможно с използването на финансови инструменти. Без да коментираме финансовите инструменти на ниво Европейски съюз, до които българския бизнес също има пряк достъп, да разгледаме какви са очакваните финансови инструменти през 2017 г. в България:

- гаранционен продукт
по линия на новата Оперативна програма „Инициатива за МСП” (одобрена от ЕК на 13 октомври 2015 г.). За този нов инструмент е предвиден бюджет от 102 млн. евро. От него се очаква да улесни в голяма степен МСП в привличането на заемен капитал от ок. 600 млн. евро.
 
Продуктът включва неограничени гаранции (без таван и при облекчени условия в сравнение с подобния продукт за периода 2007-2013 г.) за предоставяне на капиталово облекчение на финансовите посредници за нови портфейли за дългово финансиране на допустими МСП. Посочените по-горе средства идват изцяло от ЕС по линия на ЕФРР (без национално съфинансиране). Те са заделени от средствата предвидени за прилагането на финансови инструменти по Приоритетна ос 2 на ОПИК. Портфейлите от заеми освен със средства по тази програма, ще бъдат гарантирани и със средства от COSME/HORIZON 2020, както и с ресурс на ЕИФ и ЕИБ.

На 21.11.2016 г. ЕИФ подписа вече гаранционни сделки с първите финансови посредници в лицето на пет банки: ОББ, Райфайзенбанк България, Уникредит Булбанк, Прокредит банк и СИБАНК . Чрез тях се очаква над 4 000 български МСП, включително микропредприятия и стартиращи фирми да получат по-лесен и  при по-ниски лихвени проценти достъп до финансиране. Тези първи пет споразумения ще генерират общо 385 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия в България, което е близо две трети от целта на инициативата, която е да привлече ок. 600 млн. евро милиона в рамките на този планов период.

- продукти, заложени в ОПИК
и представляващи финансови инструменти, които се управляват от създадения към Министерството на финансите Фонд мениджър на финансови инструменти в България (ФМФИБ). 

Това са специализирани финансиращи схеми, управлявани от финансови посредници (например банки), избрани от ФМФИБ, в рамките на които се предоставят такива финансови продукти като заеми, гаранции, капиталово и квази-капиталово финансиране и други механизми, с потенциал за комбиниране с безвъзмездна финансова помощ (където това е приложимо) в рамките на една и съща дейност. Тези продукти ще бъдат насочени към проекти, които имат потенциала да бъдат икономически жизнеспособни, като чрез тях се предоставя подкрепа в съответствие със заложените цели на ЕС. Целта им е да бъдат катализатор на частни ресурси за постигането на стратегическите цели в контекста на Стратегия Европа 2020, както и на целите на оперативните програми, и за мобилизиране на допълнителни публични или частни инвестиции за преодоляване на несъвършенствата на пазара.

Предвижда се до края на този период ФМФИБ да управлява средства предназначени за финансови инструменти по линия на четири оперативни програми за програмен период 2014-2020 г.- „Развитие на човешките ресурси“, „Иновации и конкурентоспособност“, „Региони в растеж“ и „Околна среда“. Общият ресурс на тези програми е 777,2 млн.евро, от които 102 млн. са вече заделени за ОП Инициатива за МСП, както бе посочено по-горе или ресурса, управляван от ФМФИ ще бъде 605, 2 млн. евро. Това са значителни средства, които би трябвало да окажат сериозно въздействие за подобряване на инвестиционния климат в страната.

Вече е ясно, че през 2017 г. по споразумение с ОПРЧР ФМФИБ ще управлява инструмент за микрокредитиране , за който са предназначени близо 20  млн. евро. Чрез инструмента ще се предостави финансиране, което да подпомогне кредитирането в подкрепа на предприемачеството и ще се осигури механизъм за споделяне на риска, с което ще се мобилизира допълнителен частен ресурс.

Определените в ОПИК средства, които ще се управляват от ФМФИБ през целия период до 2020 г. са общо 355 млн. евро и включват следните заложени в програмата инструменти:

• Фонд за технологичен трансфер - 30 млн.евро
• Фонд за начално финансиране - 55 млн.евро
• Фонд за рисков капитал - 25 млн.евро
• Фонд за съфинансиране (мецанин) - 40 млн.евро
• Микрофинансиране чрез споделяне на риска - 15 млн.евро
• Гаранции покриващи загуби по портфейл от заеми (РА1) - 30 млн.евро
• Гаранции покриващи загуби по портфейл от заеми - 120 млн.евро
• Гаранции покриващи загуби по портфейл от заеми (РА3) - 40 млн.евро
  

Кои от горните инструменти ще бъдат достъпни през 2017 г. все още не е ясно.

Най-вероятно, с оглед на сериозната липса на начален и рисков капитал за създаване и развитие на МСП ще се пристъпи към пускане в действие на двата фонда - за начално финансиране и за рисков капитал. Така ще  се осигурят 80 млн. евро алтернативно финансиране за бизнеса. От друга страна болезнената липса на средства за НИРД и иновации ще съдейства за по-скорошното създаване на фонда за технологичен трансфер, по който за бизнеса са предвидени 35 млн. евро. Струва ни се, че именно тези три фонда в най-голяма степен могат да бъдат синхронизирани и комбинирани с посочените от индикативната програма направления за грантово финансиране през 2017 г.

Достъпът до финансовите инструменти по линия на еврофондовете за привличане на заемен, дялов и грантов капитал става чрез подготовка и представяне на инвестиционни проекти. Проектите, които се разработват от инвеститорите, включително и от българския бизнес, могат да кандидатстват по съществуващите финансови инструменти по следните начини:

• директно в Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)
• пред търговски банки и/или Българската банка за развитие (ББР)  в качеството им на избрани от ЕФСИ финансови посредници
  
• в Европейския портал за инвестиционни проекти (ЕПИП)
• чрез избрани от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) финансови посредници, в т.ч. фондове за предоставяне на дялов капитал
• директно в Европейската инвестиционна банка или чрез избрани от нея финансови посредници, както и в Европейската банка за възстановяване и развитие
• чрез Управляващите органи по Оперативните програми на ЕС във връзка с Структурните фондове и Кохезионния фонд
• чрез финансовите посредници по линията на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България” ЕАД, най-вероятно от 2017 година
• чрез други, предоставящи заемен, дялов и грантов капитал фондове и финансови посредници от чужбина
• посредством използване на няколко от посочените начини в случай, че се кандидатства по няколко финансови инструмента

Подаването на инвестиционните проекти става чрез аликационна форма, която представлява цялостно проучване за осъществимост и изследване за финансова целесъобразност на проекта. В нея се включва подробна информация, свързана с извършване на техническа, екологична, икономическа, финансова и правна оценка на проекта.


Основните полета (реквизити) , които съдържа една апликационна форма са:

1. Обща информация - характеристика на структурата, отговаряща за изпълнението на проекта и описание на нейния капацитет, правен и финансов статус и описание на инвестицията и нейното местоположение.
2. Предпроектно проучване - контекст, цели и идентификация на проекта, анализ на търсенето, анлиз на вариантите, осъществимост на избрания вариант, правен статус на предложения проект, анализ на въздействието върху околната среда.
3. Идеен проект - техническо описание, подробна оценка на еднократните капиталови и на текущите оперативни разходи, план за изпълнение – провеждане на обществени поръчки и възлагане на договори, надзор, работен график и други подобни.
4. Встъпителна финансова идентификация на проекта - разходи за инвестиции и план за тяхното финансиране, избор на финансови инструменти, план за възстановяване на капиталовите разходи, съставяне на динамичните редове на текущите оперативни разходи и приходи, матрица на извършваните финансови операции, матрица за дефиниране на работния (оборотния) капитал.
5. Финансов план (про-форма годишни финансови отчети). - Отчети за приходите и разходите и неразпределената печалба, счетоводни баланси, отчети за промените във финансовото състояние, отчети за паричните потоци.
6. Ключови управенски коефициенти и бизнес оценка - капиталова адекватност, кредитоспособност, финансова ефективност, пазарната капитализация.
7. Анализ по разходи и ползи - финансов анализ, икономически анализ, оценка на риска и анализ на чувствителността, оценки относно финансово-икономическите аспекти на Публично-частно партньорство, ако се предвижда такова

За изготвянето и представянето на такава апликационна форма се изисква безусловно спазване на предварително разработени и утвърдени методологични стандарти.

Тези стандарти (за проучване за осъществимост и изследване за финансова целесъобразност) са дефинирани в:  

1. Applying for an EIB loan Application Documents
2. Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/207 на Комисията и препратките от Регламента към други нормативни документи
3. The Economic Appraisal of Investment Projects at the EIB
4. Международните стандарти за финансови отчети и за управленско на счетоводство.

Изследванията, необходими за изготвянето на апликационната форма, трябва да удовлетворяват изискванията и на всички други специфични приложими регламенти и стандарти, засягящи третираната материя и валидни в Европейския съюз и в България.

​Добрите новини за финансирането на сектора на малките и средни предприятия (МСП) в България продължават. Трудният достъп до финансов ресурс винаги е бил сочен от малкия и среден бизнес като една от най-големите трудности за създаване и развитие на едно предприятие в България. Подобно е и мнението на предприемачите в почти всички страни в Европейския съюз, независимо от различното им ниво на икономическо развитие и различната зрялост на финансовите им системи. Затова и в новия програмен период 2014 - 2020 г. Европейската комисия е заложила засилване на ролята на финансовите инструменти чрез заделяне на сериозен ресурс за тях. 
​

​В България това ще се осъществи чрез Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 (ОП ИМСП), която е разработена в съответствие с прилагането на Инициативата за МСП в Европа.
​

Да погледнем кои са според българският бизнес трудностите  при  кандидатстване за банково финансиране?

• липса на достатъчна положителна бизнес история;
• искане за обезпечения с придобивания актив,  който не може да се ползва като обезпечение на по-късен етап;
• кредити за иновативни и високотехнологични проекти с по-високо ниво на риска, изискващи по-високо обезпечение;
• изискване за по-високо обезпечение при оборотно и експортно финансиране.

​

​
​Тези трудности в някаква степен могат да бъдат преодолени чрез използване на финансовите инструменти на тази програма. Според направеният за нуждите на  новия програмен период т.н. “ex ante” анализ за ефективност на финансовите инструменти по оперативните програми, незадоволеното (неуспешно) търсене на финансиране от страна на МСП в България е за ок. 2 милиарда лева на годишна база (виж „Предварителна оценка и стратегия за ефективно прилагане на ФИ по ОПИК”- Дог. №78/30.04.2014 г.). Същият анализ показва, че незадоволеното търсене от МСП за дялово рисково финансиране на годишна база е за около 730 бр. проекти на обща стойност от  ок. 200 млн.лева.
​

​Видно е, че ролята на финансовите инструменти ще става все по-важна, а всякакъв „евтин” ресурс, който страната получава от международни институции и инвеститори в тази област трябва да се разглежда като важен фактор за икономическо развитие и съответно с подобаващо внимание от страна на бизнеса .
​

Преди две седмици на 2 март, 2016 г. Правителството на РБ (чрез Министъра на икономиката ) подписа поредното финансово споразумение с Европейската комисия (ЕК), Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Според него се предвижда предоставяне на безвъзмезден финансов ресурс в размер на 102 милиона евро от ЕК и Европейския фонд за регионално развитие.

С тези средства по програмата ще бъдат предоставяни гаранции за кредитирането на малки и средни предприятия, с което ще се улесни достъпа им до кредитен ресурс. На практика този ефект се получава, тъй като с помощта на гаранциите ще се намалят високите изисквания на банките за обезпечения по заемите и по този начин ще се разшири кръга от фирми, които ще могат да финансират проектите си. Очаква се повече от 3000 български малки и средни предприятия да се възползват от преференциалните условия по линия на тази програма.
​
​

Според предварителни изчисления мултиплициращия ефект ще бъде 1:6, което означава че получените европейски средства ще ангажират банковата ни система с отпускане на още 600 милиона евро кредити за проектите на малкия и среден бизнес. Това е поне половината от установения недостиг в кредитирането от посочения анализ.

Остава да видим кога споразумението ще бъде ратифицирано от Народното събрание и кои ще бъдат финансовите посредници.

​

Автор:
Димитър Христов
Финансови експерти за конкурентоспособност

​​
​
​ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ПУБЛИКАЦИИ


План Юнкер - Гъвкав инструмент за привличане на инвестиции
​
​Финансови инструменти и публично-частни партньорства
​​
Съвети за изготвяне на анализи по разходи и ползи

Кои са финансовите инструменти за МСП?
​
Как се насърчават иновациите в България?

​Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията [Експертен коментар + наблюдения]

Финансовите инструменти ще имат ключова роля за ефективно използване на средствата от Структурните и Кохезионния фонд за програмния период 2014 - 2020 г. съгласно Регламент 1303 / 2013 г.

Те се разработват и прилагат гъвкаво по такъв начин, че и двете страни на инвестиционния процес - частни инвеститори и финансови институции да бъдат привлечени за участие в този процес на база на целесъобразно споделяне на инвестиционния риск.

Именно в този регламент е обърнато сериозно внимание и на ролята напублично-частните партньорства (ПЧП), които се дефинират като ефективен инструмент за изпълнение на операции, гарантиращи постигането на целите на публичната политика. Според регламентът това следва да се осъществява чрез различни форми на съвместяване на публични и частни ресурси. За да се улесни използването на европейските фондове в подкрепа на операции, структурирани като ПЧП, регламентът посочва определени специфични за ПЧП характеристики, като адаптира някои от общоприложимите разпоредби на европейските структурни и инвестиционни фондове.

Подходящ пример за финансов инженеринг в програмния период 2007 - 2013 г. е инструмента JESSICA (по-долу можете да прочетете повече за този инструмент).
​

• По-ефективно използване ресурса на Структурните и Кохезионния фонд за решаване проблеми от обществен интерес
  
  
• Разширяване пазара за частния капитал и повишаване на неговата устойчивост чрез участие в дългосрочни проекти
  
  
• Облекчаване на общините при финансиране подготовката на проекти по Оперативните програми
  ​
• ​При разработване на проекти за използване съфинансиране от фондовете на ЕС да се прилага интегрирания модел, т.е да се премине от формално решаване на конкретния проблем към разработка на интегрирани проекти, при което да се включват и дейности, които да носят приходи и тези дейности да поеме частния бизнес

Интегрираният подход е развит в Регламент 1303 в глава ІІІ, чл. 36 Териториални инвестиции, а т.1 гласи: „Когато дадена стратегия за градско развитие или друга стратегия за териториално развитие или териториален пакт, посочен в член 12, параграф 1 от Регламента за ЕСФ, изисква интегриран подход, включващ инвестиции от ЕСФ, ЕФРР или Кохезионния фонд по повече от една приоритетна ос на една или няколко оперативни програми, действия могат да се проведат като интегрирана териториална инвестиция („ИТИ“)”.

1. Частният капитал има възможност да прави избор къде да инвестира:

• във финансов инструмент, безрисково, но с по-малък марш на печалбата и без ангажименти
• в публично-частно партньорство, със сравнително по-висок марж на печалба, но и с повече ангажименти

2. Публичните партньори трябва да установят кой вариант е по-подходящ за конкретния случай на база на прединвестиционни проучвания, включващи задължително Анализ разходи и ползи по методика на Европейската инвестиционна банка, в случаите когато се предвижда съфинансиране като безвъзмездна финансова подкрепа от фондовете на ЕС.

3. В управлението на финансовите инструменти би трябвало да участват също така представители на независими граждански сдружения, за да не се допусне да се злоупотреба тяхното използване / недопускане за конкретни проекти / бенефициери (злоупотреба с административна и политическа власт).
​
4. Публичните партньори при разработка на прединвестиционното проучване за даден проект трябва да възлагат изработване на предложения за реализирането му като интегриран, за да може да се облекчи неговото финансиране и да се даде възможност на бизнеса да взема участие. В прединвестиционното проучване, респективно в предложението за финансов инженеринг, трябва да се вземат предвид минималните / фиксирани ставки за модулация на съфинансиране при проекти, генериращи приходи - чл. 121 от Регламент 1303/2013 г., а така също и степен за финансиране чрез финансови инструменти при ОП“Региони в растеж“ (виж Приложение 1).​

5. т. 7 на чл. 37, раздел ІV на Регламент 1303 гласи: „Финансовите инструменти могат да се комбинират с безвъзмездни средства, лихвени субсидии (т.н. субвенции) или субсидии за гаранционни такси“, което означава, че реализацията на един проект е обект на финансов инженеринг и трябва да се извършва от компетентни специалисти и експерти.

6. В Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014-2020 г. за съжаление не е акцентирано върху тези характерни подходи

Добра практика в разглежданата област е използвания в периода 2007 - 2013 г. инструмент JESSICA. Това е пилотен проект за финансов инженеринг на ЕС, създаден с цел да се подпомогне прехода от финансиране чрез схеми за безвъзмездна финансова помощ, към финансов инженеринг и револвиращи финансови инструменти, които ще се прилагат и в периода 2014 - 2020 г. 

JESSICA финансира публично-частни партньорства като канализира съвместните усилия на държавата, бизнеса и общините да работят заедно в посока подобряване на градската среда. Крайни получатели на заеми за изпълнение на проекти за градско развитие са общини, общински търговски дружества и публично-правни организации, публично-частни дружества и частни инвеститори.

Приоритетните проекти са свързани с осигуряване на подходяща и рентабилна образователна, социална, здравна и културна инфраструктура, изграждане на нова или възстановяване на декапитализирана градска инфраструктура, развитие на инфраструктурни мрежи за обществен транспорт и комуникации, подобряване на икономическите дейности чрез развитие и изграждане на нови институции на бизнес средата и др.
​
Именно с този инструмент се стартира с разработката на интегрирани проекти, за може да се комбинират проекти без или с много ниска възвръщаемост на инвестициите (напр.в социалната или културната инфраструктура), с проекти с добри приходи, за да може да се привлече частен инвеститор.

Автор: Александър Трифонов
Финансови експерти по конкурентоспособност

План Юнкер - Гъвкав инструмент за привличане на инвестиции
​​
Съвети за изготвяне на анализи по разходи и ползи

Кои са финансовите инструменти за МСП?
​
Как се насърчават иновациите в България?