Обект на обществено обсъждане е нова процедура по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за подбор на проекти BG16RFOP002-1.00 „Разработване на продуктови и производствени иновации“.

По нея се предвижда финансова подкрепа за предприятията (ММСП и големи), които към датата на подаване на проектни предложения имат три приключени финансови години ( 2014, 2015 и 2016 г.). Подкрепата е предназначена за разработка и внедряване на производствени и продуктови иновации в тематичните области на Иновационната стратегия за интелигента специализация (ИСИС):

1. Информационни и комуникационни технологии и информатика;
2. Мехатроника и чисти технологии;
3. Индустрия за здравословен живот и биотехнологии;
4. Нови технологии в креативните и рекреативни индустрии.

Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ е 100 х.лв., а максималният зависи от категорията на предприятието и е както следва: малки - до 500 х.лв.; средни - до 750 х.лв. и големи - до 1 млн. лв.

Подобно на предходния планов период на тази програма (2007 - 2013 г.) предприятията могат да изберат подкрепа само за една от следните два вида изследователски дейности със съответния интензитет на помощта както следва:
​

• Индустриални научни изследвания: малки - 70%; средни - 60%; големи - 50%
• Експериментално развитие: малки - 45%; средни - 35%; големи- 25%.​

Дефинициите на тези два вида изследвания са следните:

• Индустриални научни изследвания - планирани научни изследвания или проучвания от изключително значение, предназначени за придобиването на нови знания и умения за разработване на нови продукти, процеси или услуги, или за постигане на съществени подобрения на съществуващи продукти, процеси или услуги. Те включват създаването на компоненти от сложни системи и могат да включват конструирането на прототипи в лабораторна среда или в среда със симулирани интерфейси на съществуващи системи, както и създаването на пилотни линии, когато това е необходимо за индустриалните научни изследвания, по-специално за валидиране на технологии с широко приложение.

 

• Експериментално развитие - придобиване, съчетаване, оформяне и използване на съществуващи научни, технологични, търговски и други важни знания и умения с цел разработване на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги. Може да включва дейности, които имат за цел концептуалното определение, планирането и документирането на нови продукти, процеси или услуги.
  ​Също така -  разработване на прототипи, демонстрация, на пилотни проекти, изпитване и валидиране на нови или усъвършенствани продукти, процеси и услуги в среда, която е представителна за оперативните условия в реалния живот, когато главната цел е по-нататъшното техническо подобряване на продукти, процеси или услуги, които не са в окончателния си вид. Това може да включва разработване на търговски използваеми прототипи или пилотни проекти, които са необходими за крайния търговски продукт и чието производство е твърде скъпо, за да бъдат използвани само за демонстрации и валидиране. Експерименталното развитие не включва рутинни и периодични изменения, въвеждани в съществуващи продукти, производствени линии, производствени процеси, услуги или други операции в процес на изпълнение, дори ако тези изменения могат да представляват подобрения.

​

Важно изискване е изпълнението на проекта да води до разработване на иновация, отговаряща на 6-то или по-високо ниво на технологична готовност (TRL) или по точно да е: TRL 6 - Технология, демонстрирана в релевантна среда; TRL 7 - Прототип, демонстриран в операционна среда; TRL 8 - Завършена и сертифицирана система; TRL 9 - Изпробвана система в операционна среда.

Допустимите проектни разходи по процедурата са по два елемента (А и Б), като включването на дейности по А е задължително :
​

• Дейности по елемент А: извършване на тествания, изпитвания, измервания, необходими за разработването на продуктова или производствена иновация и създаване и тестване на прототипи и пилотни линии, свързани с разработването на иновацията;
• Дейности по елемент Б: придобиване на ДМА или ДНА (специализиран софтуер вкл. разработване на софтуер и лицензи за срока на изпълнение на проекта), необходими за разработването на иновацията, както защита на индустриална собственост на национално и международно равнище и ползване на необходимата за това експертна помощ; 

​

Важно е също да се знае, че на успех в получаването на финансова помощ могат да разчитат предимно тези предприятия, които:
​

• могат да докажат новост и превъзходство на иновацията си в сравнение с алтернативни решения на световно или национално ниво (на база на задълбочен и професионален сравнителен анализ);
• могат добре да обосноват пазарната приложимост на иновацията на базата на задълбочено познаване на пазара и конкуренцията;
• разполагат с доказателства (официални справки към годишните финансови отчети за НСИ) за наличие на НИРД и на опит в реализацията на иновации в периода 2014-2016 г.
  ​
  

Пълното покриване на тези критерии осигурява 80% от максималния размер на точките в оценката.

Процедурата включва и редица специфични изисквания, условия, ограничения по видовете разходи, критерии и допълнителни бонуси, с които кандидатите следва подробно да се запознаят. 

Пълният пакет по процедурата е публикуван за обществено обсъждане на интернет адреса на оперативната програма: http://opik.bg/protseduri-opik/razrabotvane-na-produktovi-i-proizvodstveni-inovatsii, както и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България: www.eufunds.bg.

Българските предприятия в т.ч. МСП ще получат сериозен ресурс през идващата 2017 г., който би трябвало значително да подобри достъпа им до финансиране. Това ще стане по 2 начина:

• Безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” (ОПИК)
• Финансови инструменти

Нека да разгледаме в резюме и двете възможности.

Кратък преглед на индикативната програма на ОПИК за 2017 г. показва, че българският бизнес ще може да кандидатства за безвъзмездна финансова помощ (съфинансиране) в размер на общо близо 110 млн. евро. Предприемачите и малкия и среден бизнес на практика ще имат достъп до целия ресурс, а големите предприятия само до част от него (ок. 39,5 млн.евро). Освен това, същата година големите предприятия ще имат достъп и до 50 млн.евро от програмата за енергийна ефективност за 2016 г. По-долу посочваме следните направления, по които бизнеса може да кандидатства за съфинансиране през 2017 г.:

• Разработване и внедряване на продуктови и производствени иновации във всички категории предприятия с размер на тази финансова помощ от 35 млн.евро. Очаква се процедурата да  бъде отворена през м. март 2017 г. По нея едно предприятие ще може да получи безвъзмездна финансова помощ за извършване на проучвателна, изследователска и развойна дейност, придобиване на нови технологии, ноу-хау и интелектуална собственост и създаване и тестване на прототипи на нови продукти и технологии. Предвидено е размерът на безвъзмездната помощ да бъде между 25% и 90% в зависимост от вида разходи, като минималния размер на помощта е 100 х.лв., а максималният - до 1 млн. лева. Крайният срок за подаване на проектните предложения е планиран за м. юни 2017 г.

• Насърчаване на предприемачеството или създаване и развитие на нови предприятия (микро и МСП) в сфери, представляващи предизвикателства за Европа и региона  с размер на помощта от 34,3 млн. евро. Отварянето на тази процедура се очаква в началото на следващата година (м. април 2017 г.)

 

• Създаване на иновационна инфраструктура (фокусирани лаборатории) от всички категории предприятия с размер на помощта от 4,5 млн.евро. Отварянето на тази процедура се очаква в средата на следващата година (юни-юли 2017 г.). Предвижда се финансова подкрепа за създаване на нови и/или разширяване и модернизиране на действащи тематично фокусирани лаборатории в предприятията. Допустими са разходи за закупуване на материални и нематериални активи и извършване на СМР.  Размерът на безвъзмездната помощ ще  бъде между 25% и 60% от стойността на проекта в зависимост от вида разходи, като минималната помощ е 100 х.лв., а максимално допустимата - 1.250 млн. лв. Вероятният  краен срок за подаване на проектите е м. август 2017 г.

 

• Пилотни и демонстрационни проекти от страна на МСП за ефективно използване на ресурсите (вода, отпадъци, рециклиране) с размер на помощта от 36 млн.евро. Отварянето на тази процедура се очаква в края на следващата година (септември 2017 г.)

Използването на финансови инструменти постепенно ще измести получаването на безвъзмездна финансова помощ или т.н. грантово финансиране. Очаква се това да стане през следващия планов период. Засега обаче безвъзмездната финансова помощ съвсем разбираемо е предпочитана от бизнеса. Все по-настоятелно обаче се препоръчва безвъзмездното финансиране да се комбинира, където е възможно с използването на финансови инструменти. Без да коментираме финансовите инструменти на ниво Европейски съюз, до които българския бизнес също има пряк достъп, да разгледаме какви са очакваните финансови инструменти през 2017 г. в България:

- гаранционен продукт
по линия на новата Оперативна програма „Инициатива за МСП” (одобрена от ЕК на 13 октомври 2015 г.). За този нов инструмент е предвиден бюджет от 102 млн. евро. От него се очаква да улесни в голяма степен МСП в привличането на заемен капитал от ок. 600 млн. евро.
 
Продуктът включва неограничени гаранции (без таван и при облекчени условия в сравнение с подобния продукт за периода 2007-2013 г.) за предоставяне на капиталово облекчение на финансовите посредници за нови портфейли за дългово финансиране на допустими МСП. Посочените по-горе средства идват изцяло от ЕС по линия на ЕФРР (без национално съфинансиране). Те са заделени от средствата предвидени за прилагането на финансови инструменти по Приоритетна ос 2 на ОПИК. Портфейлите от заеми освен със средства по тази програма, ще бъдат гарантирани и със средства от COSME/HORIZON 2020, както и с ресурс на ЕИФ и ЕИБ.

На 21.11.2016 г. ЕИФ подписа вече гаранционни сделки с първите финансови посредници в лицето на пет банки: ОББ, Райфайзенбанк България, Уникредит Булбанк, Прокредит банк и СИБАНК . Чрез тях се очаква над 4 000 български МСП, включително микропредприятия и стартиращи фирми да получат по-лесен и  при по-ниски лихвени проценти достъп до финансиране. Тези първи пет споразумения ще генерират общо 385 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия в България, което е близо две трети от целта на инициативата, която е да привлече ок. 600 млн. евро милиона в рамките на този планов период.

- продукти, заложени в ОПИК
и представляващи финансови инструменти, които се управляват от създадения към Министерството на финансите Фонд мениджър на финансови инструменти в България (ФМФИБ). 

Това са специализирани финансиращи схеми, управлявани от финансови посредници (например банки), избрани от ФМФИБ, в рамките на които се предоставят такива финансови продукти като заеми, гаранции, капиталово и квази-капиталово финансиране и други механизми, с потенциал за комбиниране с безвъзмездна финансова помощ (където това е приложимо) в рамките на една и съща дейност. Тези продукти ще бъдат насочени към проекти, които имат потенциала да бъдат икономически жизнеспособни, като чрез тях се предоставя подкрепа в съответствие със заложените цели на ЕС. Целта им е да бъдат катализатор на частни ресурси за постигането на стратегическите цели в контекста на Стратегия Европа 2020, както и на целите на оперативните програми, и за мобилизиране на допълнителни публични или частни инвестиции за преодоляване на несъвършенствата на пазара.

Предвижда се до края на този период ФМФИБ да управлява средства предназначени за финансови инструменти по линия на четири оперативни програми за програмен период 2014-2020 г.- „Развитие на човешките ресурси“, „Иновации и конкурентоспособност“, „Региони в растеж“ и „Околна среда“. Общият ресурс на тези програми е 777,2 млн.евро, от които 102 млн. са вече заделени за ОП Инициатива за МСП, както бе посочено по-горе или ресурса, управляван от ФМФИ ще бъде 605, 2 млн. евро. Това са значителни средства, които би трябвало да окажат сериозно въздействие за подобряване на инвестиционния климат в страната.

Вече е ясно, че през 2017 г. по споразумение с ОПРЧР ФМФИБ ще управлява инструмент за микрокредитиране , за който са предназначени близо 20  млн. евро. Чрез инструмента ще се предостави финансиране, което да подпомогне кредитирането в подкрепа на предприемачеството и ще се осигури механизъм за споделяне на риска, с което ще се мобилизира допълнителен частен ресурс.

Определените в ОПИК средства, които ще се управляват от ФМФИБ през целия период до 2020 г. са общо 355 млн. евро и включват следните заложени в програмата инструменти:

• Фонд за технологичен трансфер - 30 млн.евро
• Фонд за начално финансиране - 55 млн.евро
• Фонд за рисков капитал - 25 млн.евро
• Фонд за съфинансиране (мецанин) - 40 млн.евро
• Микрофинансиране чрез споделяне на риска - 15 млн.евро
• Гаранции покриващи загуби по портфейл от заеми (РА1) - 30 млн.евро
• Гаранции покриващи загуби по портфейл от заеми - 120 млн.евро
• Гаранции покриващи загуби по портфейл от заеми (РА3) - 40 млн.евро
  

Кои от горните инструменти ще бъдат достъпни през 2017 г. все още не е ясно.

Най-вероятно, с оглед на сериозната липса на начален и рисков капитал за създаване и развитие на МСП ще се пристъпи към пускане в действие на двата фонда - за начално финансиране и за рисков капитал. Така ще  се осигурят 80 млн. евро алтернативно финансиране за бизнеса. От друга страна болезнената липса на средства за НИРД и иновации ще съдейства за по-скорошното създаване на фонда за технологичен трансфер, по който за бизнеса са предвидени 35 млн. евро. Струва ни се, че именно тези три фонда в най-голяма степен могат да бъдат синхронизирани и комбинирани с посочените от индикативната програма направления за грантово финансиране през 2017 г.

​Добрите новини за финансирането на сектора на малките и средни предприятия (МСП) в България продължават. Трудният достъп до финансов ресурс винаги е бил сочен от малкия и среден бизнес като една от най-големите трудности за създаване и развитие на едно предприятие в България. Подобно е и мнението на предприемачите в почти всички страни в Европейския съюз, независимо от различното им ниво на икономическо развитие и различната зрялост на финансовите им системи. Затова и в новия програмен период 2014 - 2020 г. Европейската комисия е заложила засилване на ролята на финансовите инструменти чрез заделяне на сериозен ресурс за тях. 
​

​В България това ще се осъществи чрез Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 (ОП ИМСП), която е разработена в съответствие с прилагането на Инициативата за МСП в Европа.
​

Да погледнем кои са според българският бизнес трудностите  при  кандидатстване за банково финансиране?

• липса на достатъчна положителна бизнес история;
• искане за обезпечения с придобивания актив,  който не може да се ползва като обезпечение на по-късен етап;
• кредити за иновативни и високотехнологични проекти с по-високо ниво на риска, изискващи по-високо обезпечение;
• изискване за по-високо обезпечение при оборотно и експортно финансиране.

​

​
​Тези трудности в някаква степен могат да бъдат преодолени чрез използване на финансовите инструменти на тази програма. Според направеният за нуждите на  новия програмен период т.н. “ex ante” анализ за ефективност на финансовите инструменти по оперативните програми, незадоволеното (неуспешно) търсене на финансиране от страна на МСП в България е за ок. 2 милиарда лева на годишна база (виж „Предварителна оценка и стратегия за ефективно прилагане на ФИ по ОПИК”- Дог. №78/30.04.2014 г.). Същият анализ показва, че незадоволеното търсене от МСП за дялово рисково финансиране на годишна база е за около 730 бр. проекти на обща стойност от  ок. 200 млн.лева.
​

​Видно е, че ролята на финансовите инструменти ще става все по-важна, а всякакъв „евтин” ресурс, който страната получава от международни институции и инвеститори в тази област трябва да се разглежда като важен фактор за икономическо развитие и съответно с подобаващо внимание от страна на бизнеса .
​

Преди две седмици на 2 март, 2016 г. Правителството на РБ (чрез Министъра на икономиката ) подписа поредното финансово споразумение с Европейската комисия (ЕК), Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Според него се предвижда предоставяне на безвъзмезден финансов ресурс в размер на 102 милиона евро от ЕК и Европейския фонд за регионално развитие.

С тези средства по програмата ще бъдат предоставяни гаранции за кредитирането на малки и средни предприятия, с което ще се улесни достъпа им до кредитен ресурс. На практика този ефект се получава, тъй като с помощта на гаранциите ще се намалят високите изисквания на банките за обезпечения по заемите и по този начин ще се разшири кръга от фирми, които ще могат да финансират проектите си. Очаква се повече от 3000 български малки и средни предприятия да се възползват от преференциалните условия по линия на тази програма.
​
​

Според предварителни изчисления мултиплициращия ефект ще бъде 1:6, което означава че получените европейски средства ще ангажират банковата ни система с отпускане на още 600 милиона евро кредити за проектите на малкия и среден бизнес. Това е поне половината от установения недостиг в кредитирането от посочения анализ.

Остава да видим кога споразумението ще бъде ратифицирано от Народното събрание и кои ще бъдат финансовите посредници.

​

Автор:
Димитър Христов
Финансови експерти за конкурентоспособност

​​
​
​ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ПУБЛИКАЦИИ


План Юнкер - Гъвкав инструмент за привличане на инвестиции
​
​Финансови инструменти и публично-частни партньорства
​​
Съвети за изготвяне на анализи по разходи и ползи

Кои са финансовите инструменти за МСП?
​
Как се насърчават иновациите в България?

​Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията [Експертен коментар + наблюдения]

​Новооткритата процедура по Оперативна програма 'Иновации и конкурентоспособност' (ОПИК) представлява добра възможност за подобряване на конкурентоспособността на малките, средните и големите предприятия в България. Целта е предоставяне на фокусирана подкрепа на предприятията за повишаване на иновационната дейност в избраните тематични области за интелигентна специализация (виж Стратегия за интелигентна специализация), а именно в 1) ИКТ и информатика; 2) мехатроника и чисти технологии; 3) индустрия за здравословен живот и биотехнологии; и 4) нови технологии в креативните и рекреативните индустрии. 
​

​Тази процедура е една от мерките, които държавата предприема, за да се преодолее изоставането на България по отношение на иновациите в сравнение с водещите световни икономики и другите държави-членки на ЕС. Според Доклада на ЕК по-голяма част от българските фирми работят под технологичната граница, а техният растеж се основава на източници на подобрения в производителността, които не са свързани с НИРД и разпространение на знанията, нито с генериране на знания. С иновационната стратегия за интелигентна специализация се прави опит за синхронизация на усилията в сферата на развитието на икономиката, научните изследвания и иновациите, и засилване на връзката между науката и бизнеса.  

Такъв опит представлява и тази процедура BG16RFOP002-1.001 „Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията“. ​
​

Цел: Пазарна реализация на продукт (стока или услуга) или внедряване на процес, попадащи в обхвата на тематичните области на  Иновационната стратегия за интелигента специализация. Проектите да внедряват иновация (собствена разработка или на база права по интелектуална собственост, придобити от трети лица)

Срокове: от 23 Декември 2015 г. до 4 Април 2016 г.

Бенефициенти: Микро, малки, средни и големи предприятия, които са търговци по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите или са еквивалентно лице по смисъла на законодателството на държава-членка на Европейското икономическо пространство с минимум 3 приключени финансови години (2013, 2014, 2015).

Предмет на проектите: Придобиване на ново оборудване; Придобиване на права на интелектуална собственост върху иновациите, които ще бъдат подкрепяни по процедурата; Придобиване/разработване на специализиран софтуер; Консултантски и помощни услуги в подкрепа на иновациите.
​
Финансиране: Минимален размер на помощта: 100.000 лв. Максимален размер на помощта при избран режим „регионална помощ“: МСП - 1.000.000 лв.; Големи предприятия - 1.500.000 лв.  Максимален размер на помощта „de minimis”: за всички предприятия - до 391.166 лв. Тези суми представляват процент от общия размер на допустимите разходи за придобиване на активи (инвестиции) и са в зависимост от категорията на предприятията - за малки 70%, за средни 60%, за големи 50%, като за Югозападен регион (Благоевград, Кюстендил, Перник, София) този процент  е значително по-нисък -  за малки (45%), за средни (35%), за големи (25%). За услуги, необходими за внедряване на иновацията, процентът на помощта достига 90% от разходите.
​

Няколко важни моменти от публикуваните Насоки за участие в процедурата, които са предпоставки за текущия анализ:

1. Проектните предложения трябва да внедряват иновация, която е собствена разработка на фирмата или е на база на интелектуални права, придобити от трети лица. Проектът трябва да представлява „Съвкупност от взаимосвързани и взаимодопълващи се дейности с предварително определена/и цел/и, необходими ресурси и времева рамка за изпълнение, водещи до постигането на конкретни количествено-измерими резултати“.

2. Под иновация се разбира въвеждане в употреба на нови или значително подобрени: 1) продукт или услуга; 2) производствен процес, 3) метод за маркетинг или 4) нов организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки,  които създават пазарни предимства и повишават конкурентоспособността на фирмите. В тази процедура ще се  подпомагат единствено 1 и 2 т.е продуктови и процесови иновации.
​

ВАЖНО:

Продуктова иновация е внедряване на стока или услуга, която е нова или значително подобрена по отношение на нейните свойства или начини на използване. Това включва и значителни подобрения в техническите характеристики, компонентите и материалите, вграден софтуер, степента на удобството при ползване или в някакви други функционални характеристики; Производствена (процесова) иновация е внедряване на нов или значително подобрен начин на производство или доставка на продукта или услугата. Тук влизат значителни изменения в технологиите, производственото оборудване и/или софтуера.
​

3. Изрично е казано, че не са иновации:

• незначителни изменения или подобрения;
• рутинни модернизации;
• редовни сезонни изменения
• следствия от приспособяване към изискванията на отделен клиент, които не водят до съществени отлики от продукцията, произведена за останалите клиенти;
• изменения в дизайна, които не променят функционирането, предназначението или техническите характеристики на стоката или услугата;
• проста препродажба на нови стоки или услуги, придобити от други предприятия;
• увеличаване на производствения капацитет или капацитета за предоставяне на услуги чрез добавяне на производствени или логистични системи, които са много сходни с вече използваните.

4. Предприятията, които не извършват дейности в тематичните области на интелигентната специализация или са изрично цитирани като недопустими според Европейска директива No 651,  не могат да кандидатстват за участие в тази процедура, освен ако самите им проекти не предвиждат внедряване на иновации в  една от четирите тематични области на ИСИС. В този случай тези предприятия трябва да водят отделна счетоводна отчетност, която да гарантира отделяне на дейностите и/или разграничаване на разходите, така че да е ясно, че основната им  дейност, която е недопустима по процедурата, няма да се ползва от безвъзмездната помощ. Така на практика почти всички предприятия биха могли да имат достъп до тази процедура.
​

5. Проектните предложения трябва да са за  осъществяване на първоначални инвестиции в ДМА и ДНА и в тази връзка трябва да са свързани със:

• създаването на нов стопански обект ( нова различна производствена единица - пространствено, функционално и организационно отделена с висока степен на автономност.
• разширяване на капацитета на съществуващ стопански обект -  фирмата ще може да произвежда повече от поне един от вече произвежданите продукти (макар и значително усъвършенстван), при условие че базисния производствен процес не се променя из основи.
• диверсификация на продукцията с продукти, които не са били произвеждани до момента в стопанския обект -  когато продуктът не е бил произвеждан в предприятието преди инвестицията за която се кандидатства, т.е. за продукти с фундаментално нови характеристики, необхващащи незначително осъвременяване.
• Промяна в целия производствен процес означава прилагането на основна за разлика от рутинна производствена (процесова) иновация. Модернизирането на част от производствения процес не попада в посочения вид първоначална инвестиция, за да е налице фундаментална промяна следва да се модернизира цялостния производствен процес.
  ​
  

Опитът на Финансови експерти по конкурентоспособност от подготовка на предприятия за участие в тази процедура показва, че финансова помощ най-вероятно ще получат тези проекти, при които са изпълнени следните условия:
​

1. Проектът да предвижда внедряване на собствена разработка или придобити права за ползване на чужда разработка, като и в двата случая е добре нивото на защита на интелектуалната собственост да е патент или полезен модел;  
   
   
2. Планираната иновация да попада в една от областите от стратегията за интелигентна специализация;
   
   
3. Кандидатстващото предприятие да е със сравнително добри финансови резултати от последните три години и да може да покаже чрез официалните си статистически справки  наличие на изследователска и развойна дейност;
   
   
4. Иновацията да е поне на национално ниво, което да може да се докаже чрез добре направен сравнителен анализ с алтернативни технически/технологични решения в света;
   
   
5. Проектът за внедряване на иновацията да е икономически изгоден, измерен чрез заложените в бизнес плана финансови резултати - показатели;
   
   
6. Иновацията да има положителен ефект върху екологията;
   ​
7. Планираните разходи за закупуване на ДНА или/и ДНА по проекта  да са реалистични, доказани чрез съответните оферти и релевантна информация.

План Юнкер - Гъвкав инструмент за привличане на инвестиции
​

​Финансови инструменти и публично-частни партньорства
​​
Съвети за изготвяне на анализи по разходи и ползи

Кои са финансовите инструменти за МСП?
​
Как се насърчават иновациите в България?

Блог картинка: 

Едва ли някой би оспорил твърдението, че конкурентоспособността на предприятията и способността им да допринасят за икономическия растеж на една страна са резултат от въздействието на изключително много и разнообразни фактори. От една страна това са вътрешни за бизнеса фактори като предприемчивост, управленски умения и знания, качество и квалификация на работещите, бизнес култура, иновационен потенциал и др., а от друга страна най-общо средата за правене на бизнес и политиките, очертаващи т.н. екосистема.

След влизането на България в ЕС през 2007 г., за добро или не, държавните политики почти изцяло са разписани в стратегически документи, разработени по искане на Европейската комисия. Европейските структурни фондове чрез националните оперативни програми се превърнаха в основен и почти единствен източник за управленски инициативи на държавно ниво и станаха ключов фактор за растеж на националната икономика.
​
Определено може да се каже, че те са в основата на съществуващата среда за правене на бизнес в страната и несъобразяването с това  би било сериозна стратегическа грешка от страна на самия бизнес. 
​

За политиките за насърчаване на иновациите в българските предприятия можете да научите от следните стратегически документи:

• Национална програма за развитие: България 2020 - заедно с взетите национални решения за растеж в контекста на стратегия „Европа 2020".
  
  
• Национална програма за реформи (НПР) - заедно с отразения напредък по препоръките на Съвета на ЕС.
  
  
• Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 г., полагаща цели в пет приоритетни области - предприемачество, достъп до финансиране, умения и иновации, околна среда и интернационализация.
  ​
• Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България до 2020 г.

​От съществено значение обаче за предприятията е да могат да се възползват от основният национален инструмент за  насърчаване на иновациите - Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020” (ОПИК). 
​

По ОПИК се предвиждат редица процедури и финансови мерки за увеличаване на производителността, ефективността и иновативността на българските предприятия. Програмата цели преодоляване на следните слабости и предизвикателства:

• ниска степен на иновативност в резултат от недостатъчно сътрудничество с науката и университетите, малките по обем и неефективни инвестиции в НИРД и иновации
  
  
• затруднен достъп до източници на финансиране и слаба инвестиционна активност
  
  
• ниска степен на интернационализация (95% от МСП се характеризират с ниска степен на интернационализация и страната се подрежда на 27-мо място в ЕС)
  
  
• недостатъчна предприемаческа култура, активност и умения за ефективно управление на иновациите и маркетинга
  
  
• влошена структура на износа (основан предимно на износа на суровини и материали и стоки със сравнително ниска добавена стойност)
  ​
• висока степен на ресурсна и особено енергийна интензивност на производството, ниска степен на приложение на нови технологии - българската икономика е най-високо ресурсо- и енергийно интензивна (за единица произведена продукция) сред икономиките на ЕС.​

ОПИК насърчава иновациите както в съществуващи предприятия (тези, които имат завършени най-малко три последователни финансови години), така и в стартиращи предприятия (тези с по-малко от три години дейност). През 2016 г. тази помощ ще се осъществи основно чрез две процедури по ОПИК.

Преди да вземат решение за участие в тези процедури, предприятията трябва да се съобразят най-малко със следните общи условия:

1. Насърчаването на иновациите се състои в предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, процент от общия размер на допустимите разходи за закупуване на активи (инвестиции в ДМА или ДНА), за разработки (при стартиращите) и за външни услуги. Този процент за малки предприятия е 70%, за средни 60%, за големи 50%, като за Югозападен регион (Благоевград, Кюстендил, Перник, София) този процент е значително по-нисък - за малки (45%), за средни (35%), за големи (25%). За стартиращите предприятия, както и за услуги, необходими за внедряване на иновацията, процентът на помощта достига 90% от разходите.
   
   
2. Подпомагат се единствено два типа иновации (продуктови и процесни) от следните приоритетни за България области на интелигентна специализация: 1) Информационни и комуникационни технологии и информатика; 2) Мехатроника и чисти технологии; 3) Индустрия за здравословен живот и биотехнологии; 4) Нови технологии в креативните и рекреативни индустрии.
   
   
3. Предимство получават тези предприятия, чиито иновации са в области, които са приоритетни за съответния избран за проекта географски район според „Иновационната стратегия за интелигентна специализация”. Допълнително се поощряват иновационните проекти, предназначени за Северозападен регион на страната.
   
   
4. Решаващо за успеха на проектите е наличието на достатъчно убедителни и документални доказателства за степента на техническа готовност и на защита на иновацията, за обхвата и силата на нейното влияние, както и за пазарната й приложимост и жизнеспособност. За съществуващите предприятия изключително важни са техният иновативен капацитет и финансова стабилност, което се вижда единствено от официалните отчети от предходните години. За стартиращите - опитът и квалификацията на екипа, начинът на придобиване на иновацията и нейната готовност за приложение.

​От публикуваните стратегически документи и от обявените две нови процедури става ясно, че политиката на държавата е да се насърчат индустриалните продуктови и процесни иновации чрез финансиране на проекти, които се отличават със сравнително нисък финансов и бизнес риск, реализират се от фирми с достатъчно добър иновативен и финансов потенциал и са приложими  в области, където добавената стойност е най-висока и където в най-голяма степен ще се генерира ускорен икономически растеж. Съществува и мнение, че заложените критерии за допустимост в тези процедури са твърде високи и вероятно ще изолират част от тези предприятия, които иначе биха имали шанс да разработят и/ или придобият и да внедрят иновативен продукт или процес.​

​За разлика от предходния период се разширява определението за иновация, като се насърчава и технологичния трансфер чрез придобиване на права за ползване от „трети лица”, което обогатява формите за внедряване на иновации и бизнес моделите за тяхната пазарна приложимост.
​

​„Финансови експерти по конкурентоспособност” имат сериозни успехи в привличането на финансиране за внедряване на иновации в предприятията в ЕС предимно по HORIZON 2020, SME Instrument, EUREKA  и др.,  както и в оперативните програми за България чрез своите местни партньори. 
​
За модела на работа на opic.biz по ОПИК може да прочетете ТУК, а за възможностите да получите техническа помощ по програми, директно финансирани от ЕК, може да научите ТУК.

Още интересни публикации