Обект на обществено обсъждане е нова процедура по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за подбор на проекти BG16RFOP002-1.00 „Разработване на продуктови и производствени иновации“.

По нея се предвижда финансова подкрепа за предприятията (ММСП и големи), които към датата на подаване на проектни предложения имат три приключени финансови години ( 2014, 2015 и 2016 г.). Подкрепата е предназначена за разработка и внедряване на производствени и продуктови иновации в тематичните области на Иновационната стратегия за интелигента специализация (ИСИС):

1. Информационни и комуникационни технологии и информатика;
2. Мехатроника и чисти технологии;
3. Индустрия за здравословен живот и биотехнологии;
4. Нови технологии в креативните и рекреативни индустрии.

Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ е 100 х.лв., а максималният зависи от категорията на предприятието и е както следва: малки - до 500 х.лв.; средни - до 750 х.лв. и големи - до 1 млн. лв.

Подобно на предходния планов период на тази програма (2007 - 2013 г.) предприятията могат да изберат подкрепа само за една от следните два вида изследователски дейности със съответния интензитет на помощта както следва:
​

• Индустриални научни изследвания: малки - 70%; средни - 60%; големи - 50%
• Експериментално развитие: малки - 45%; средни - 35%; големи- 25%.​

Дефинициите на тези два вида изследвания са следните:

• Индустриални научни изследвания - планирани научни изследвания или проучвания от изключително значение, предназначени за придобиването на нови знания и умения за разработване на нови продукти, процеси или услуги, или за постигане на съществени подобрения на съществуващи продукти, процеси или услуги. Те включват създаването на компоненти от сложни системи и могат да включват конструирането на прототипи в лабораторна среда или в среда със симулирани интерфейси на съществуващи системи, както и създаването на пилотни линии, когато това е необходимо за индустриалните научни изследвания, по-специално за валидиране на технологии с широко приложение.

 

• Експериментално развитие - придобиване, съчетаване, оформяне и използване на съществуващи научни, технологични, търговски и други важни знания и умения с цел разработване на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги. Може да включва дейности, които имат за цел концептуалното определение, планирането и документирането на нови продукти, процеси или услуги.
  ​Също така -  разработване на прототипи, демонстрация, на пилотни проекти, изпитване и валидиране на нови или усъвършенствани продукти, процеси и услуги в среда, която е представителна за оперативните условия в реалния живот, когато главната цел е по-нататъшното техническо подобряване на продукти, процеси или услуги, които не са в окончателния си вид. Това може да включва разработване на търговски използваеми прототипи или пилотни проекти, които са необходими за крайния търговски продукт и чието производство е твърде скъпо, за да бъдат използвани само за демонстрации и валидиране. Експерименталното развитие не включва рутинни и периодични изменения, въвеждани в съществуващи продукти, производствени линии, производствени процеси, услуги или други операции в процес на изпълнение, дори ако тези изменения могат да представляват подобрения.

​

Важно изискване е изпълнението на проекта да води до разработване на иновация, отговаряща на 6-то или по-високо ниво на технологична готовност (TRL) или по точно да е: TRL 6 - Технология, демонстрирана в релевантна среда; TRL 7 - Прототип, демонстриран в операционна среда; TRL 8 - Завършена и сертифицирана система; TRL 9 - Изпробвана система в операционна среда.

Допустимите проектни разходи по процедурата са по два елемента (А и Б), като включването на дейности по А е задължително :
​

• Дейности по елемент А: извършване на тествания, изпитвания, измервания, необходими за разработването на продуктова или производствена иновация и създаване и тестване на прототипи и пилотни линии, свързани с разработването на иновацията;
• Дейности по елемент Б: придобиване на ДМА или ДНА (специализиран софтуер вкл. разработване на софтуер и лицензи за срока на изпълнение на проекта), необходими за разработването на иновацията, както защита на индустриална собственост на национално и международно равнище и ползване на необходимата за това експертна помощ; 

​

Важно е също да се знае, че на успех в получаването на финансова помощ могат да разчитат предимно тези предприятия, които:
​

• могат да докажат новост и превъзходство на иновацията си в сравнение с алтернативни решения на световно или национално ниво (на база на задълбочен и професионален сравнителен анализ);
• могат добре да обосноват пазарната приложимост на иновацията на базата на задълбочено познаване на пазара и конкуренцията;
• разполагат с доказателства (официални справки към годишните финансови отчети за НСИ) за наличие на НИРД и на опит в реализацията на иновации в периода 2014-2016 г.
  ​
  

Пълното покриване на тези критерии осигурява 80% от максималния размер на точките в оценката.

Процедурата включва и редица специфични изисквания, условия, ограничения по видовете разходи, критерии и допълнителни бонуси, с които кандидатите следва подробно да се запознаят. 

Пълният пакет по процедурата е публикуван за обществено обсъждане на интернет адреса на оперативната програма: http://opik.bg/protseduri-opik/razrabotvane-na-produktovi-i-proizvodstveni-inovatsii, както и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България: www.eufunds.bg.

Българските предприятия в т.ч. МСП ще получат сериозен ресурс през идващата 2017 г., който би трябвало значително да подобри достъпа им до финансиране. Това ще стане по 2 начина:

• Безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” (ОПИК)
• Финансови инструменти

Нека да разгледаме в резюме и двете възможности.

Кратък преглед на индикативната програма на ОПИК за 2017 г. показва, че българският бизнес ще може да кандидатства за безвъзмездна финансова помощ (съфинансиране) в размер на общо близо 110 млн. евро. Предприемачите и малкия и среден бизнес на практика ще имат достъп до целия ресурс, а големите предприятия само до част от него (ок. 39,5 млн.евро). Освен това, същата година големите предприятия ще имат достъп и до 50 млн.евро от програмата за енергийна ефективност за 2016 г. По-долу посочваме следните направления, по които бизнеса може да кандидатства за съфинансиране през 2017 г.:

• Разработване и внедряване на продуктови и производствени иновации във всички категории предприятия с размер на тази финансова помощ от 35 млн.евро. Очаква се процедурата да  бъде отворена през м. март 2017 г. По нея едно предприятие ще може да получи безвъзмездна финансова помощ за извършване на проучвателна, изследователска и развойна дейност, придобиване на нови технологии, ноу-хау и интелектуална собственост и създаване и тестване на прототипи на нови продукти и технологии. Предвидено е размерът на безвъзмездната помощ да бъде между 25% и 90% в зависимост от вида разходи, като минималния размер на помощта е 100 х.лв., а максималният - до 1 млн. лева. Крайният срок за подаване на проектните предложения е планиран за м. юни 2017 г.

• Насърчаване на предприемачеството или създаване и развитие на нови предприятия (микро и МСП) в сфери, представляващи предизвикателства за Европа и региона  с размер на помощта от 34,3 млн. евро. Отварянето на тази процедура се очаква в началото на следващата година (м. април 2017 г.)

 

• Създаване на иновационна инфраструктура (фокусирани лаборатории) от всички категории предприятия с размер на помощта от 4,5 млн.евро. Отварянето на тази процедура се очаква в средата на следващата година (юни-юли 2017 г.). Предвижда се финансова подкрепа за създаване на нови и/или разширяване и модернизиране на действащи тематично фокусирани лаборатории в предприятията. Допустими са разходи за закупуване на материални и нематериални активи и извършване на СМР.  Размерът на безвъзмездната помощ ще  бъде между 25% и 60% от стойността на проекта в зависимост от вида разходи, като минималната помощ е 100 х.лв., а максимално допустимата - 1.250 млн. лв. Вероятният  краен срок за подаване на проектите е м. август 2017 г.

 

• Пилотни и демонстрационни проекти от страна на МСП за ефективно използване на ресурсите (вода, отпадъци, рециклиране) с размер на помощта от 36 млн.евро. Отварянето на тази процедура се очаква в края на следващата година (септември 2017 г.)

Използването на финансови инструменти постепенно ще измести получаването на безвъзмездна финансова помощ или т.н. грантово финансиране. Очаква се това да стане през следващия планов период. Засега обаче безвъзмездната финансова помощ съвсем разбираемо е предпочитана от бизнеса. Все по-настоятелно обаче се препоръчва безвъзмездното финансиране да се комбинира, където е възможно с използването на финансови инструменти. Без да коментираме финансовите инструменти на ниво Европейски съюз, до които българския бизнес също има пряк достъп, да разгледаме какви са очакваните финансови инструменти през 2017 г. в България:

- гаранционен продукт
по линия на новата Оперативна програма „Инициатива за МСП” (одобрена от ЕК на 13 октомври 2015 г.). За този нов инструмент е предвиден бюджет от 102 млн. евро. От него се очаква да улесни в голяма степен МСП в привличането на заемен капитал от ок. 600 млн. евро.
 
Продуктът включва неограничени гаранции (без таван и при облекчени условия в сравнение с подобния продукт за периода 2007-2013 г.) за предоставяне на капиталово облекчение на финансовите посредници за нови портфейли за дългово финансиране на допустими МСП. Посочените по-горе средства идват изцяло от ЕС по линия на ЕФРР (без национално съфинансиране). Те са заделени от средствата предвидени за прилагането на финансови инструменти по Приоритетна ос 2 на ОПИК. Портфейлите от заеми освен със средства по тази програма, ще бъдат гарантирани и със средства от COSME/HORIZON 2020, както и с ресурс на ЕИФ и ЕИБ.

На 21.11.2016 г. ЕИФ подписа вече гаранционни сделки с първите финансови посредници в лицето на пет банки: ОББ, Райфайзенбанк България, Уникредит Булбанк, Прокредит банк и СИБАНК . Чрез тях се очаква над 4 000 български МСП, включително микропредприятия и стартиращи фирми да получат по-лесен и  при по-ниски лихвени проценти достъп до финансиране. Тези първи пет споразумения ще генерират общо 385 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия в България, което е близо две трети от целта на инициативата, която е да привлече ок. 600 млн. евро милиона в рамките на този планов период.

- продукти, заложени в ОПИК
и представляващи финансови инструменти, които се управляват от създадения към Министерството на финансите Фонд мениджър на финансови инструменти в България (ФМФИБ). 

Това са специализирани финансиращи схеми, управлявани от финансови посредници (например банки), избрани от ФМФИБ, в рамките на които се предоставят такива финансови продукти като заеми, гаранции, капиталово и квази-капиталово финансиране и други механизми, с потенциал за комбиниране с безвъзмездна финансова помощ (където това е приложимо) в рамките на една и съща дейност. Тези продукти ще бъдат насочени към проекти, които имат потенциала да бъдат икономически жизнеспособни, като чрез тях се предоставя подкрепа в съответствие със заложените цели на ЕС. Целта им е да бъдат катализатор на частни ресурси за постигането на стратегическите цели в контекста на Стратегия Европа 2020, както и на целите на оперативните програми, и за мобилизиране на допълнителни публични или частни инвестиции за преодоляване на несъвършенствата на пазара.

Предвижда се до края на този период ФМФИБ да управлява средства предназначени за финансови инструменти по линия на четири оперативни програми за програмен период 2014-2020 г.- „Развитие на човешките ресурси“, „Иновации и конкурентоспособност“, „Региони в растеж“ и „Околна среда“. Общият ресурс на тези програми е 777,2 млн.евро, от които 102 млн. са вече заделени за ОП Инициатива за МСП, както бе посочено по-горе или ресурса, управляван от ФМФИ ще бъде 605, 2 млн. евро. Това са значителни средства, които би трябвало да окажат сериозно въздействие за подобряване на инвестиционния климат в страната.

Вече е ясно, че през 2017 г. по споразумение с ОПРЧР ФМФИБ ще управлява инструмент за микрокредитиране , за който са предназначени близо 20  млн. евро. Чрез инструмента ще се предостави финансиране, което да подпомогне кредитирането в подкрепа на предприемачеството и ще се осигури механизъм за споделяне на риска, с което ще се мобилизира допълнителен частен ресурс.

Определените в ОПИК средства, които ще се управляват от ФМФИБ през целия период до 2020 г. са общо 355 млн. евро и включват следните заложени в програмата инструменти:

• Фонд за технологичен трансфер - 30 млн.евро
• Фонд за начално финансиране - 55 млн.евро
• Фонд за рисков капитал - 25 млн.евро
• Фонд за съфинансиране (мецанин) - 40 млн.евро
• Микрофинансиране чрез споделяне на риска - 15 млн.евро
• Гаранции покриващи загуби по портфейл от заеми (РА1) - 30 млн.евро
• Гаранции покриващи загуби по портфейл от заеми - 120 млн.евро
• Гаранции покриващи загуби по портфейл от заеми (РА3) - 40 млн.евро
  

Кои от горните инструменти ще бъдат достъпни през 2017 г. все още не е ясно.

Най-вероятно, с оглед на сериозната липса на начален и рисков капитал за създаване и развитие на МСП ще се пристъпи към пускане в действие на двата фонда - за начално финансиране и за рисков капитал. Така ще  се осигурят 80 млн. евро алтернативно финансиране за бизнеса. От друга страна болезнената липса на средства за НИРД и иновации ще съдейства за по-скорошното създаване на фонда за технологичен трансфер, по който за бизнеса са предвидени 35 млн. евро. Струва ни се, че именно тези три фонда в най-голяма степен могат да бъдат синхронизирани и комбинирани с посочените от индикативната програма направления за грантово финансиране през 2017 г.

Да направиш ре-инженеринг в предприятието си е като да поискаш високолихвен краткосрочен заем за обслужване на дългосрочния си кредит,  т.е. ще ти струва скъпо, а може и да потънеш поради липса на ликвидност. С други думи предприемането на подобно действие изисква доза опит, умения и добре премерени инвестиции.

Инвестира се основно в осигуряване  на професионални консултантски услуги, въвеждане на софтуерни инструменти и/или системи и обучение на персонала, без които подобен процес е невъзможен.

Настоящата статия е провокирана от обявената за обществено обсъждане процедура BG16RFOP002-2.002 „Развитие на управленския капацитет и растеж на МСП“ по Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ на Оперативна програма  „Иновации и конкурентоспособност”  2014-2020 (ОПИК).

Тъй като се очаква съвсем скоро процедурата да бъде отворена, реших да споделя опита си на консултант в една от заложените в програмната схема области за финансова помощ, а именно въвеждане и прилагане на добри производствени практики и решения, осигуряващи оптимизиране на производствените разходи и подобряване организацията на ресурсите и бизнес процесите в дейността на МСП.

Прави впечатление, че чрез тази схема ОПИК обръща внимание на един проблем, който обикновено се подминава от самите предприемачи - недостатъчни инвестиции за подобряване на моделите на управление и организация на основните процеси в дейността на предприятията. Сякаш се очаква наготово закупените компютъризирани системи (например от типа ЕРП системи) автоматично да направят бизнес процесите по-ефективни без да се дава сметка доколко автоматизираните с тези системи процеси ще бъдат в съответствие с оптималното пазарно поведение на фирмата!

Затова реших да наблегна на въпроса на т.н. ре-инженеринг в предприятията, още повече, че по тази процедура разходите за неговото осъществяване са допустими.

В условията за кандидатстване по процедурата „Развитие на управленския капацитет и растеж на МСП“ са посочени следните дейности за ре-инженеринг на процесите в предприятията:

• специализирани консултантски услуги в т.ч. диагностика и измервания на бизнес процесите, избор и препроектиране, техническо изготвяне на модел на предлаганото решение, персонализиране на модела спрямо спецификите на предприятието, обучение на персонала, въвеждане на предписанията, получени от консултантите;
• инвестиции в ново оборудване и/или специализирани софтуерни приложения, допринасящи за препроектиране или реорганизация на бизнес процесите в предприятията, като резултат от ползваните консултантски услуги.

Откакто съществува професията управленски консултант (далечните години на промишлената революция в САЩ и Европа и от времето на Форд и Тейлър) непрекъснато се усъвършенстват методите и инструментите за подобряване на бизнес процесите в предприятията. През годините са се наложили и други близки до ре-инженеринга концепции, като “подобряване на бизнес процесите”, “реорганизация”, “организационна промяна”, “тотално управление на качеството”, “непрекъснато подобрение (кайзен)”, ”балансирана система от показатели”, ”управление на промяната” , ”six sigma”, и много други.

Ре-инженерингът на едно предприятие е фундаментална промяна, радикално преустройство в правенето на бизнес, необходимо не толкова за подобрение на традиционните бизнес процеси или за „лечение“ на появилите се проблеми, колкото за осъществяване на пробив, целящ изпреварване на конкуренцията.

В това отношение извършването на ре-инженеринг наподобява много процеса на внедряване на иновации в управлението, което - както е добре известно - далеч надхвърля проблематиката на инженерния подход и в най-голяма степен изисква умения за управление на промяната. Ето защо смятам, че ре-инженерингът представлява сериозно предизвикателство както пред собствениците и/или мениджмънта на фирмите, така и пред техните управленски консултанти.

Бизнес процесите в едно предприятие са много и разнообразни, свързани са помежду си и представляват сложна комбинация от връзки и зависимости. Отделно всеки процес може да се декомпозира на подпроцеси и на отделни операции, което прави картината още по-сложна. До края на осемдесетте и началото на деветдесетте години се смяташе, че ако в едно предприятие се анализира и опише в детайли всяка една бизнес операция и/или всеки един подпроцес, това автоматично ще създаде предпоставки за подобрение на целия разглеждан бизнес процес или на цялата система. Практиката, обаче, опровергава подобни очаквания.

Ре-инженерингът в по-ново време се фокусира върху препроектиране на бизнес процесите във фирмата като цяло. Цели се чрез преосмисляне на начина на правене на бизнес и фундаментална промяна в протичане на процесите да се постигне значително подобряване на ефективността и ефикасността на управлението, на бизнес показателите и, в крайна сметка, да се повиши значително конкурентоспособността на предприятието.

Добре е да си дадем сметка, че това не са само теоретични постановки. Напротив, още през 80-те години тази концепция най-напред бе практически доказана от фирми като Хюлет Пакард, Форд и много други, които преустроиха кардинално базовите си бизнес процеси, а едва по-късно през деветдесетте години този опит  бе оформен като теория от Хавер и Д.Чемпи.

Доколкото съм запознат в момента съществуват хиляди публикации на тази тема. Те отразяват както постиженията на научната мисъл и теоретичното моделиране, така и резултатите от реализирани успешни практики. Няма единен стандарт как се осъществява ре-инженеринг, както няма и гаранции за успех в осъществяването му, но затова пък има единство по отношение на подхода, който се прилага. Именно този подход е в основата на всички разработчици на управленски информационни системи (MIS) и всякакви видове софтуерни инструменти и системи (ERP/ BI/MOM/MES/CRM) за управление и подобряване на ефективността на бизнес процесите.

Най-важното правило, което трябва да следваме при използването на този подход, е да не предприемаме нищо преди да сме готови, защото в противен случай можем да си създадем сериозни управленски и организационни проблеми. Необходими са пълно съгласие и убеденост от страна на ръководството, че предприятието се нуждае от ре-инженеринг на процесите. За извършването му трябва да си осигурим  мотивиран, крос-функционален екип (изключително трудна задача, особено в МСП).

Друго важно правило е да се започне от горе, от собственика и висшето ръководство, надолу към тактическото и оперативно ниво. Необходима е трезва оценка на мисията и стратегическите цели, на степента с която те отговарят на потребностите и изискванията на клиентите и начина на свеждането им до структурните звена и отделните управленски позиции в предприятието. Трябва да се установи още преди да се започне процеса как и доколко тези потребности са намерили място във визията и мисията на собствениците и мениджмънта на фирмата.

След това ре-инженерингът се фокусира върху идентифициране на бизнес процесите, дейностите и процедурите, посредством които наличните ресурси на предприятието се трансформират в продукти и услуги, предназначени за клиентите. Извършва се декомпозиране на процесите в специфични операции, които се анализират и моделират с цел установяване на начин на изпълнение, измерване и откриване на възможности за значително подобрение. Използват се разнообразни методи за препроектиране на базови процеси с цел постигане на драматично подобрение на критични ключови показатели като стойност, качество, бързина на изпълнение и пр. При процесния подход, за разлика от функционалния, се търси не кой отговаря за дадена функция (например, продажби), а кой отговаря и наблюдава изпълнението на даден процес (например, управление на продажбите).

Много често от подобни анализи става ясно, че никой от линейното или функционално ръководство в предприятието не отговаря за ключови процеси в предприятието и те са на „самотек”. Друго „откритие”може да бъде и факта, че една и съща задача или операция се изпълнява от повече от едно структурно звено, длъжностни лица и дори от различни управленски нива. Затова ре-инженерингът изисква пълно препроектиране на този процес, а често и на всички свързани с него бизнес процеси.

Следваща важна опорна точка е осигуряване на условия за внедряване на промяната. Това е един от най-сложните елементи на подхода и един от най-важните фактори за успех. Често критиците на този подхода посочват, че в ре-инженеринга липсва фокус върху човешкия фактор, но тази слабост се преодолява именно чрез възприемане на най-добрите практики от подхода на управление на промяната. Настройката на цялата система да работи с новите препроектирани бизнес процеси изисква упорита работа и обучение на участниците в бизнес процесите от всички нива на управление.

И най-накрая (но не по важност, а и с това не се изчерпва темата за подхода) понастоящем ре-инженерингът е повторяем процес. Става дума за „цикъл на непрекъснато подобрение на бизнес процесите” или прилагане на четиристъпковия модел PDCA (планирай -- направи -- провери -- действай). Затова, за да направиш ре-инженеринг, задължително трябва да си осигуриш условия за непрекъснато измерване, сравняване със заложените показатели и въвеждане на подобрения на съществуващите процеси.

Въпреки знанията и опита си повечето собственици на фирми, висши мениджъри и техните консултанти нямат основание да се похвалят с масови успехи в реорганизирането на бизнес процесите. Както почти винаги и в този случай основната причина за това трябва да се търси в комуникацията. Става дума за комуникацията между външните експерти и мениджмънта при дефиниране на потребностите, целите и задачите за осъществяването на такава сериозна промяна във всяко предприятие.

Редно е да споделя, че в дългата си практика като управленски консултант, не съм имал нито един случай, в който клиента (в повечето случаи висшето ръководство или собствениците на предприятията) е бил в състояние още в самото начало да посочи  достатъчно ясно какъв е проблема, който трябва да решава и кои са процесите, които трябва да бъдат променени. Нещо повече, в много малка част от случаите мениджърите виждат проблеми в бизнес процесите, като причините обикновено се търсят навън или в липсата на техника и оборудване.

Ще кажете, нали това е задачата на консултанта - да посредничи в дефинирането на проблема? Да, така е, но именно тук се крие и причината за слабата успеваемост при ре-инженеринга. Малък е броят на консултантите, които са в състояние не само да проявят своите аналитични умения, но и да преодолеят бариерата в комуникацията си с клиента. Поставянето на задачата относно извършването на ре-инженеринг на бизнес процесите е въпрос на постигане на консенсус със собственика или мениджъра по отношение на възможното и желаното преодоляване на разликата между вижданията на един външен наблюдател и емоцията на собственика, постигане на разбирателство по отношение на това как, колко дълго и каква цена трябва да се плати, за да се постигне успех. Тук не става дума за цената, която трябва да се плати на консултантите, а по-скоро за инвестициите в оборудване и софтуер, персоналните промени, дискомфорта от извършването на промяна, риска от загубата на някои от клиентите или/и доставчиците и прочие възможни събития, които могат да се  случат по време на този процес.

Убеден съм, че и най- образованите и квалифицирани външни консултанти (икономисти, инженери) трудно ще се справят с предизвикателствата на ре-инженеринга, ако не са заемали и изпълнявали преди това управленски функции. От друга страна собствениците и мениджърите също ще имат сериозни проблеми, ако не са участвали в решаване на управленски проблеми на други фирми като членове на външни екипи. Особено е трудна ситуацията при тези мениджъри и собственици, за които процеса на правене на бизнес е затворен в производствения цех, или обратното, за които цеха е „черна кутия“, а бизнеса е сведен единствено до осигуряването на поръчки! И в двата крайни случая се стига до едно и също - стагниране и необходимост от промяна, за каквато обаче предприятието най-често няма никаква готовност!

.Въпреки, че от статията, която бяхме написали - Безвъзмездна финансова помощ за стартъпи [Полезна инфо + МСП] - става ясно какви са критериите за оценка на проектите по процедура 'Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия' по Оперативна програма 'Иновации и конкурентоспособност' (ОПИК), постъпилите при нас проекти ни мотивираха да направим още един коментар и да публикуваме кратки съвети по тази процедура.

Отворената схема по ОПИК ще финансира проекти за разработка на иновации, за които ще трябва да се представи много добре подготвена аргументация по отношение на тяхната реализуемост. Това става на база на трите най-важни критерия, които всеки кандидат трябва да приеме като критерии за начална самооценка на проектното предложение. 

​Главните 3 критерия, с които трябва да се започне анализа за успеваемост на съответните проекти, са следните:
​
1. Продукт - новост и техническа готовност на продукта или процеса/технологията
2. Пазар - приложимост и жизнеспособност
3. Екип - опит, квалификация и интелектуална собственост 

Ако и по трите основни критерия кандидатът е в състояние да извади силни аргументи, доказателства и резултати от вече правени опити или сравнения с подобни (но не същите) технически решения, проектът ще има шанс, независимо от това каква е фирмата, стига тя да е регистрирана след 1.1.2014 г..

1) По първия критерий: продуктът или процесът (технологията), независимо от формата на интелектуална им собственост (патент, промишлен образец, респективно заявки), трябва да е изцяло нов или значително подобрен по отношение на техническите и функционалните си характеристики, начина на производство или доставка, компонентите и материалите, начина на ползване и т.н. Тази новост трябва да е поне на национално и най-добре да е на световно ниво, като се посочат поне още три подобни технически решения, с които иновацията да бъде успешно и аргументирано сравнена. Възможно е тя също да е новост и само на ниво фирма, но смятаме, че при тази силна конкуренция и при необходимостта от доказване на пазарна реализация с подобна иновация ще бъде безсмислено да се кандидатства.

​
Безпредметно е да се кандидатства и ако иновацията е на съвсем начално ниво на техническа готовност, например само в идейна фаза. В процедурата е възприета девет степенна скала на готовност и като минимално изискуемо ниво е посочено трето ниво, при което началната идейна фаза е преминала вече в концепция, доказана с проведен експеримент. 

2) По втория критерий: аргументите на кандидатите относно наличието на пазарна реализуемост и потенциал на иновацията трябва да покажат, а най-добре е да докажат с конкретни анализи и примери, наличието на пазарна ниша, потенциал за растеж, клиенти, конкуренция, стратегия и бизнес модел, конкурентни предимства и реализъм по отношение на евентуалните собствени слабости и начина на преодоляването им.

3) По третия критерий: кандидатстващият екип трябва да е безспорно силен като професионални биографии на самите предприемачи или/и на привлечените за работа по проекта специалисти. Предимство дават магистърски дипломи, научни степени и опит от предходни проекти. Такова получават предприемачите, които разполагат с регистрирана интелектуална собственост за иновации, които не са обект на участието им по тази процедура. 
​

Положителната самооценка по тези критерии е необходимото, но не и достатъчно основание за участие на един проект в тази процедура. Следва и конкретна оценка по всички критерии.


​

​ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ПУБЛИКАЦИИ
​

Безвъзмездна финансова помощ за стартъпи [Полезна инфо + МСП]

Оперативна програма "Инициатива за малки и средни предприятия" и новите финансови гаранции за бизнеса

​Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията [Експертен коментар + наблюдения]

План Юнкер - Гъвкав инструмент за привличане на инвестиции
​
​Финансови инструменти и публично-частни партньорства
​​
Съвети за изготвяне на анализи по разходи и ползи

Кои са финансовите инструменти за МСП?
​
Как се насърчават иновациите в България?

​

​