Обект на обществено обсъждане е нова процедура по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за подбор на проекти BG16RFOP002-1.00 „Разработване на продуктови и производствени иновации“.

По нея се предвижда финансова подкрепа за предприятията (ММСП и големи), които към датата на подаване на проектни предложения имат три приключени финансови години ( 2014, 2015 и 2016 г.). Подкрепата е предназначена за разработка и внедряване на производствени и продуктови иновации в тематичните области на Иновационната стратегия за интелигента специализация (ИСИС):

1. Информационни и комуникационни технологии и информатика;
2. Мехатроника и чисти технологии;
3. Индустрия за здравословен живот и биотехнологии;
4. Нови технологии в креативните и рекреативни индустрии.

Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ е 100 х.лв., а максималният зависи от категорията на предприятието и е както следва: малки - до 500 х.лв.; средни - до 750 х.лв. и големи - до 1 млн. лв.

Подобно на предходния планов период на тази програма (2007 - 2013 г.) предприятията могат да изберат подкрепа само за една от следните два вида изследователски дейности със съответния интензитет на помощта както следва:
​

• Индустриални научни изследвания: малки - 70%; средни - 60%; големи - 50%
• Експериментално развитие: малки - 45%; средни - 35%; големи- 25%.​

Дефинициите на тези два вида изследвания са следните:

• Индустриални научни изследвания - планирани научни изследвания или проучвания от изключително значение, предназначени за придобиването на нови знания и умения за разработване на нови продукти, процеси или услуги, или за постигане на съществени подобрения на съществуващи продукти, процеси или услуги. Те включват създаването на компоненти от сложни системи и могат да включват конструирането на прототипи в лабораторна среда или в среда със симулирани интерфейси на съществуващи системи, както и създаването на пилотни линии, когато това е необходимо за индустриалните научни изследвания, по-специално за валидиране на технологии с широко приложение.

 

• Експериментално развитие - придобиване, съчетаване, оформяне и използване на съществуващи научни, технологични, търговски и други важни знания и умения с цел разработване на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги. Може да включва дейности, които имат за цел концептуалното определение, планирането и документирането на нови продукти, процеси или услуги.
  ​Също така -  разработване на прототипи, демонстрация, на пилотни проекти, изпитване и валидиране на нови или усъвършенствани продукти, процеси и услуги в среда, която е представителна за оперативните условия в реалния живот, когато главната цел е по-нататъшното техническо подобряване на продукти, процеси или услуги, които не са в окончателния си вид. Това може да включва разработване на търговски използваеми прототипи или пилотни проекти, които са необходими за крайния търговски продукт и чието производство е твърде скъпо, за да бъдат използвани само за демонстрации и валидиране. Експерименталното развитие не включва рутинни и периодични изменения, въвеждани в съществуващи продукти, производствени линии, производствени процеси, услуги или други операции в процес на изпълнение, дори ако тези изменения могат да представляват подобрения.

​

Важно изискване е изпълнението на проекта да води до разработване на иновация, отговаряща на 6-то или по-високо ниво на технологична готовност (TRL) или по точно да е: TRL 6 - Технология, демонстрирана в релевантна среда; TRL 7 - Прототип, демонстриран в операционна среда; TRL 8 - Завършена и сертифицирана система; TRL 9 - Изпробвана система в операционна среда.

Допустимите проектни разходи по процедурата са по два елемента (А и Б), като включването на дейности по А е задължително :
​

• Дейности по елемент А: извършване на тествания, изпитвания, измервания, необходими за разработването на продуктова или производствена иновация и създаване и тестване на прототипи и пилотни линии, свързани с разработването на иновацията;
• Дейности по елемент Б: придобиване на ДМА или ДНА (специализиран софтуер вкл. разработване на софтуер и лицензи за срока на изпълнение на проекта), необходими за разработването на иновацията, както защита на индустриална собственост на национално и международно равнище и ползване на необходимата за това експертна помощ; 

​

Важно е също да се знае, че на успех в получаването на финансова помощ могат да разчитат предимно тези предприятия, които:
​

• могат да докажат новост и превъзходство на иновацията си в сравнение с алтернативни решения на световно или национално ниво (на база на задълбочен и професионален сравнителен анализ);
• могат добре да обосноват пазарната приложимост на иновацията на базата на задълбочено познаване на пазара и конкуренцията;
• разполагат с доказателства (официални справки към годишните финансови отчети за НСИ) за наличие на НИРД и на опит в реализацията на иновации в периода 2014-2016 г.
  ​
  

Пълното покриване на тези критерии осигурява 80% от максималния размер на точките в оценката.

Процедурата включва и редица специфични изисквания, условия, ограничения по видовете разходи, критерии и допълнителни бонуси, с които кандидатите следва подробно да се запознаят. 

Пълният пакет по процедурата е публикуван за обществено обсъждане на интернет адреса на оперативната програма: http://opik.bg/protseduri-opik/razrabotvane-na-produktovi-i-proizvodstveni-inovatsii, както и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България: www.eufunds.bg.

Настоящата публикация представлява кратко обобщение на резултатите от работата по проекти по програма Инструмент за МСП / Хоризонт 2020.

Авторът на публикацията Ксавиер Обри е управляващ директор на Zaz Ventures и е лидер в групата Финансови експерти за конкурентоспособност в областта иновации по Хоризонт 2020. Zaz Ventures е консултантска фирма с опит от подготовката на проекти в различни области: информационни технологии, сигурност, транспорт, космос, енергия, околна среда, производство, здраве, хранително-вкусова промишленост). Фирмата е привлякла над 75 мил. евро за своите клиенти след започване на програма Хоризонт 2020. Тя е разработила над 100 проектни предложения по Инструмента за МСП (Фаза 1 и Фаза 2), като до момента успехът й е значителен в най-трудната част на програмата - Фаза 2 - с 19 спечелили проекта (10 от които през 2016 г.). На този етап Zaz Ventures Ventures са на 2-ро място в Европа по брой успешно финансирани проекти по Фаза  2. Техните успешни казуси могат да бъдат разгледани тук

Програмата „Инструмент за МСП“ се превърна в жертва на своята популярност: средния процент на успеваемост за Фаза 2 значително спадна между годините 2014 (~11%) и 2015 (~4%), като тази тенденция продължава и през 2016 г., въпреки отпуснатия по-голям бюджет.

Ако изключим крайния срок за подаване през месец февруари 2016 г. (когато повторното подаване на проекти не бе възможно, тъй като резултатите от предишния срок закъсняха), средната успеваемост за 2016 г. бе ~3% за всички области на програмата. Независимо от това, важно е да се знае, че много проектни предложения са писани от консултанти, специализиращи в писането на проекти по европейско финансиране и тези проекти са подавани многократно. Следователно, шансовете за успех при подаването на първо проектно предложение, и то без помощта на специалист, са дори и по-ниски от 3%.

1) Задължителен и стриктен квалификационен процес

Започваме работа само с 20% от компаниите, които се свързват с нас. Налага се да отхвърляме множество проекти, въпреки техническата отличност и иновативност, но те не демонстрират достатъчна пазарна зрялост и съответствие със стратегическите цели на ЕК. Тъй като работим само на заплащане след успех, ние даваме реална обратна връзка за потенциалните шансове на предприемача и не работим по проекти, които смятаме, че няма да успеят.

Нашият съвет: Преди да започнете да инвестирате време се уверете, че отговаряте на всички критерии и се посъветвайте с трета страна за вашите реални шансове.


2) Няма кратък път до високите постижения

Нивото на конкуренцията е изключително високо и предприемачите трябва да бъдат подготвени за неуспешното финансиране на проекта, ако получат под 14 точки (от 15). Това изисква отлично проекто предложение без грешка. Нашият процес на писане на проект отнема обикновено около 3 месеца и няма кратък път до крайния резултат: писането на отлично проектно предложение отнема време, независимо от вложения труд и на самия предприемач в него.

Нашият съвет: Планирайте ресурсите си за вашето проектно предложение (вътрешни или външни) поне 3 месеца преди крайния срок.


3) Постоянството е от огромно значение

Над 80% от нашите проектни предложения получават над 13 точки (от 15), но много от тях не биват финансирани (тъй като бюджетът на ЕК не е достатъчен за всички отлични проекти). Понякога и ние трябва да подаваме по няколко пъти един проект преди той да бъде финансиран. Но това се отнася само до най-добрите проектни предложения. Многократното подаване на средно по качество и потенциал предложение (между 11 и 13 точки) с частични поправки е обречено на неуспех. Другият риск, който съществува е, че след 2 или 3 подавания оценителите имат чувството за дежаву и ви оценяват по същия начин както и преди.

Нашият съвет: Не подавайте отново и отново едно „добро“ проектно предложение, тъй като само тези проектни предложения, които са отлични (най-добрите), ще имат възможността да бъдат финансирани. Вместо това, потърсете други програми за финансиране, които имат по-голям % на успеваемост (напр. EUREKA, Eurostars, национални програми, др.).

Да направиш ре-инженеринг в предприятието си е като да поискаш високолихвен краткосрочен заем за обслужване на дългосрочния си кредит,  т.е. ще ти струва скъпо, а може и да потънеш поради липса на ликвидност. С други думи предприемането на подобно действие изисква доза опит, умения и добре премерени инвестиции.

Инвестира се основно в осигуряване  на професионални консултантски услуги, въвеждане на софтуерни инструменти и/или системи и обучение на персонала, без които подобен процес е невъзможен.

Настоящата статия е провокирана от обявената за обществено обсъждане процедура BG16RFOP002-2.002 „Развитие на управленския капацитет и растеж на МСП“ по Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ на Оперативна програма  „Иновации и конкурентоспособност”  2014-2020 (ОПИК).

Тъй като се очаква съвсем скоро процедурата да бъде отворена, реших да споделя опита си на консултант в една от заложените в програмната схема области за финансова помощ, а именно въвеждане и прилагане на добри производствени практики и решения, осигуряващи оптимизиране на производствените разходи и подобряване организацията на ресурсите и бизнес процесите в дейността на МСП.

Прави впечатление, че чрез тази схема ОПИК обръща внимание на един проблем, който обикновено се подминава от самите предприемачи - недостатъчни инвестиции за подобряване на моделите на управление и организация на основните процеси в дейността на предприятията. Сякаш се очаква наготово закупените компютъризирани системи (например от типа ЕРП системи) автоматично да направят бизнес процесите по-ефективни без да се дава сметка доколко автоматизираните с тези системи процеси ще бъдат в съответствие с оптималното пазарно поведение на фирмата!

Затова реших да наблегна на въпроса на т.н. ре-инженеринг в предприятията, още повече, че по тази процедура разходите за неговото осъществяване са допустими.

В условията за кандидатстване по процедурата „Развитие на управленския капацитет и растеж на МСП“ са посочени следните дейности за ре-инженеринг на процесите в предприятията:

• специализирани консултантски услуги в т.ч. диагностика и измервания на бизнес процесите, избор и препроектиране, техническо изготвяне на модел на предлаганото решение, персонализиране на модела спрямо спецификите на предприятието, обучение на персонала, въвеждане на предписанията, получени от консултантите;
• инвестиции в ново оборудване и/или специализирани софтуерни приложения, допринасящи за препроектиране или реорганизация на бизнес процесите в предприятията, като резултат от ползваните консултантски услуги.

Откакто съществува професията управленски консултант (далечните години на промишлената революция в САЩ и Европа и от времето на Форд и Тейлър) непрекъснато се усъвършенстват методите и инструментите за подобряване на бизнес процесите в предприятията. През годините са се наложили и други близки до ре-инженеринга концепции, като “подобряване на бизнес процесите”, “реорганизация”, “организационна промяна”, “тотално управление на качеството”, “непрекъснато подобрение (кайзен)”, ”балансирана система от показатели”, ”управление на промяната” , ”six sigma”, и много други.

Ре-инженерингът на едно предприятие е фундаментална промяна, радикално преустройство в правенето на бизнес, необходимо не толкова за подобрение на традиционните бизнес процеси или за „лечение“ на появилите се проблеми, колкото за осъществяване на пробив, целящ изпреварване на конкуренцията.

В това отношение извършването на ре-инженеринг наподобява много процеса на внедряване на иновации в управлението, което - както е добре известно - далеч надхвърля проблематиката на инженерния подход и в най-голяма степен изисква умения за управление на промяната. Ето защо смятам, че ре-инженерингът представлява сериозно предизвикателство както пред собствениците и/или мениджмънта на фирмите, така и пред техните управленски консултанти.

Бизнес процесите в едно предприятие са много и разнообразни, свързани са помежду си и представляват сложна комбинация от връзки и зависимости. Отделно всеки процес може да се декомпозира на подпроцеси и на отделни операции, което прави картината още по-сложна. До края на осемдесетте и началото на деветдесетте години се смяташе, че ако в едно предприятие се анализира и опише в детайли всяка една бизнес операция и/или всеки един подпроцес, това автоматично ще създаде предпоставки за подобрение на целия разглеждан бизнес процес или на цялата система. Практиката, обаче, опровергава подобни очаквания.

Ре-инженерингът в по-ново време се фокусира върху препроектиране на бизнес процесите във фирмата като цяло. Цели се чрез преосмисляне на начина на правене на бизнес и фундаментална промяна в протичане на процесите да се постигне значително подобряване на ефективността и ефикасността на управлението, на бизнес показателите и, в крайна сметка, да се повиши значително конкурентоспособността на предприятието.

Добре е да си дадем сметка, че това не са само теоретични постановки. Напротив, още през 80-те години тази концепция най-напред бе практически доказана от фирми като Хюлет Пакард, Форд и много други, които преустроиха кардинално базовите си бизнес процеси, а едва по-късно през деветдесетте години този опит  бе оформен като теория от Хавер и Д.Чемпи.

Доколкото съм запознат в момента съществуват хиляди публикации на тази тема. Те отразяват както постиженията на научната мисъл и теоретичното моделиране, така и резултатите от реализирани успешни практики. Няма единен стандарт как се осъществява ре-инженеринг, както няма и гаранции за успех в осъществяването му, но затова пък има единство по отношение на подхода, който се прилага. Именно този подход е в основата на всички разработчици на управленски информационни системи (MIS) и всякакви видове софтуерни инструменти и системи (ERP/ BI/MOM/MES/CRM) за управление и подобряване на ефективността на бизнес процесите.

Най-важното правило, което трябва да следваме при използването на този подход, е да не предприемаме нищо преди да сме готови, защото в противен случай можем да си създадем сериозни управленски и организационни проблеми. Необходими са пълно съгласие и убеденост от страна на ръководството, че предприятието се нуждае от ре-инженеринг на процесите. За извършването му трябва да си осигурим  мотивиран, крос-функционален екип (изключително трудна задача, особено в МСП).

Друго важно правило е да се започне от горе, от собственика и висшето ръководство, надолу към тактическото и оперативно ниво. Необходима е трезва оценка на мисията и стратегическите цели, на степента с която те отговарят на потребностите и изискванията на клиентите и начина на свеждането им до структурните звена и отделните управленски позиции в предприятието. Трябва да се установи още преди да се започне процеса как и доколко тези потребности са намерили място във визията и мисията на собствениците и мениджмънта на фирмата.

След това ре-инженерингът се фокусира върху идентифициране на бизнес процесите, дейностите и процедурите, посредством които наличните ресурси на предприятието се трансформират в продукти и услуги, предназначени за клиентите. Извършва се декомпозиране на процесите в специфични операции, които се анализират и моделират с цел установяване на начин на изпълнение, измерване и откриване на възможности за значително подобрение. Използват се разнообразни методи за препроектиране на базови процеси с цел постигане на драматично подобрение на критични ключови показатели като стойност, качество, бързина на изпълнение и пр. При процесния подход, за разлика от функционалния, се търси не кой отговаря за дадена функция (например, продажби), а кой отговаря и наблюдава изпълнението на даден процес (например, управление на продажбите).

Много често от подобни анализи става ясно, че никой от линейното или функционално ръководство в предприятието не отговаря за ключови процеси в предприятието и те са на „самотек”. Друго „откритие”може да бъде и факта, че една и съща задача или операция се изпълнява от повече от едно структурно звено, длъжностни лица и дори от различни управленски нива. Затова ре-инженерингът изисква пълно препроектиране на този процес, а често и на всички свързани с него бизнес процеси.

Следваща важна опорна точка е осигуряване на условия за внедряване на промяната. Това е един от най-сложните елементи на подхода и един от най-важните фактори за успех. Често критиците на този подхода посочват, че в ре-инженеринга липсва фокус върху човешкия фактор, но тази слабост се преодолява именно чрез възприемане на най-добрите практики от подхода на управление на промяната. Настройката на цялата система да работи с новите препроектирани бизнес процеси изисква упорита работа и обучение на участниците в бизнес процесите от всички нива на управление.

И най-накрая (но не по важност, а и с това не се изчерпва темата за подхода) понастоящем ре-инженерингът е повторяем процес. Става дума за „цикъл на непрекъснато подобрение на бизнес процесите” или прилагане на четиристъпковия модел PDCA (планирай -- направи -- провери -- действай). Затова, за да направиш ре-инженеринг, задължително трябва да си осигуриш условия за непрекъснато измерване, сравняване със заложените показатели и въвеждане на подобрения на съществуващите процеси.

Въпреки знанията и опита си повечето собственици на фирми, висши мениджъри и техните консултанти нямат основание да се похвалят с масови успехи в реорганизирането на бизнес процесите. Както почти винаги и в този случай основната причина за това трябва да се търси в комуникацията. Става дума за комуникацията между външните експерти и мениджмънта при дефиниране на потребностите, целите и задачите за осъществяването на такава сериозна промяна във всяко предприятие.

Редно е да споделя, че в дългата си практика като управленски консултант, не съм имал нито един случай, в който клиента (в повечето случаи висшето ръководство или собствениците на предприятията) е бил в състояние още в самото начало да посочи  достатъчно ясно какъв е проблема, който трябва да решава и кои са процесите, които трябва да бъдат променени. Нещо повече, в много малка част от случаите мениджърите виждат проблеми в бизнес процесите, като причините обикновено се търсят навън или в липсата на техника и оборудване.

Ще кажете, нали това е задачата на консултанта - да посредничи в дефинирането на проблема? Да, така е, но именно тук се крие и причината за слабата успеваемост при ре-инженеринга. Малък е броят на консултантите, които са в състояние не само да проявят своите аналитични умения, но и да преодолеят бариерата в комуникацията си с клиента. Поставянето на задачата относно извършването на ре-инженеринг на бизнес процесите е въпрос на постигане на консенсус със собственика или мениджъра по отношение на възможното и желаното преодоляване на разликата между вижданията на един външен наблюдател и емоцията на собственика, постигане на разбирателство по отношение на това как, колко дълго и каква цена трябва да се плати, за да се постигне успех. Тук не става дума за цената, която трябва да се плати на консултантите, а по-скоро за инвестициите в оборудване и софтуер, персоналните промени, дискомфорта от извършването на промяна, риска от загубата на някои от клиентите или/и доставчиците и прочие възможни събития, които могат да се  случат по време на този процес.

Убеден съм, че и най- образованите и квалифицирани външни консултанти (икономисти, инженери) трудно ще се справят с предизвикателствата на ре-инженеринга, ако не са заемали и изпълнявали преди това управленски функции. От друга страна собствениците и мениджърите също ще имат сериозни проблеми, ако не са участвали в решаване на управленски проблеми на други фирми като членове на външни екипи. Особено е трудна ситуацията при тези мениджъри и собственици, за които процеса на правене на бизнес е затворен в производствения цех, или обратното, за които цеха е „черна кутия“, а бизнеса е сведен единствено до осигуряването на поръчки! И в двата крайни случая се стига до едно и също - стагниране и необходимост от промяна, за каквато обаче предприятието най-често няма никаква готовност!

Известно е, че гръбнакът на икономиката са малките и средни предприятия (МСП). Навсякъде в т.ч. и в България те са основният двигател за икономически растеж, а предприемачеството (труд, култура, дух) е в основата на богатството на народите. По данни на НСИ през 2014 г. предприятията до 10 служители са наброявали близо 355 000 и са повече от 92% от всички предприятия в България.

Трудът, културата и духът макар и необходими, не са достатъчни. Трябва да има достъп до финансиране и бизнес среда, създадена от държавата. Трудният и по-скоро недостатъчния достъп до финансови източници за проекти на стартиращи компании се среща навсякъде в Европа. Банковите системи не са настроени за поемане на риска за начално финансиране дори и при добри проекти. Бизнес ангелите и рисковите фондове са свързани с трудни компромиси от страна на предприемачите. Остават близките хора – роднини, родители приятели и разбира се, финансовите инструменти и грантовите схеми, които често са и свързани.

На преден план в момента излиза ОП 'Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 (ОПИК) и по-точно един от нейните инвестиционни приоритети - „Технологично развитие и иновации” и отворената процедура „Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия“. Това е най-изгодният в момента източник (грантова схема) за начално финансиране на иновативни идеи на стартиращи фирми и тяхната бърза комерсиализация.

Процедурата "Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия" е инструмент на иновационната политика на България за подкрепа и ускорено създаване, развитие и усвояване на нови технологии и продукти, водещи към конкурентни предимства и повишаване на добавената стойност. Целева група  са стартиращите предприятия, разработващи иновации (иновативни продукти или технологии, процеси) в следните области: мехатроника и чисти технологии, ИКТ и информатика, индустрия за здравословен живот и биотехнологии, нови технологии в креативните и рекреативни индустрии. 
​

Вижте кои сфери на дейност ще бъдат финансирани

​

Финансовата помощ ​цели да повиши иновационния капацитет и конкурентоспособността на българския бизнес в най-ранната му фаза на развитие.
​

​​Безвъзмездната финансова помощ за стартиращите компании е до 90% от размера на допустимите разходи за един проект. Това е сериозна помощ, поради което и изискванията за нейното отпускане са високи. Останалите 10% от разходите по проекта трябва да бъдат съфинансирани чрез собствени или привлечени външни средства.

Минималната сума, за която стартъпи могат да кандидатстват е 50 х.лв. , а максималната 391 х.лева.
​

По процедурата за финансиране на стартъпи ще бъдат финансирани проекти, насочени към разработване на иновация.

* Иновация - въвеждане в употреба на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес, на нов метод за маркетинг или на нов  организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки, които създават пазарни предимства и при това повишават конкурентоспособността  на фирмите

- Продуктова (стока или услуга) иновация е внедряване на стока или услуга, която е нова или значително подобрена по отношение на нейните свойства или начини на използване. Това включва и значителните подобрения в техническите характеристики, компонентите и материалите, вграден софтуер, степента на удобството при ползване или в някакви други функционални характеристики

- Производствена (процесова) иновация е внедряване на нов или значително подобрен начин на производство или доставка на продукта. Тук влизат значителни изменения в технологиите, производственото оборудване и/или софтуера
​

Какво НЯМА да се приема за иновации?

По тази процедура няма да се приемат за иновации незначителни изменения или подобрения; рутинни модернизации, редовни сезонни промени, промени по изисквания на клиентите, изменения в дизайна, които не променят функционирането, предназначението или техническите характеристики на продукта или услугата; незначителни промени на продукт или услуга, които вече са били планирани и др.

По тази процедура ще бъдат финансирани проекти със следните дейности:
​

• НИРД и тествания с разработването на иновацията
• Проучвания , непатентовани открития, права по интелектуалната собственост
• Защита на интелектуална собственост и създаване и тестване на прототипи
• Икономическа, финансова и техническа оценка на разработвания продукт/услуга
• Пазарен анализ и маркетингов план за пазарна реализация
• Разработване на технологии за производство и визуализация на продукта/процеса
• Организиране на промоционални събития ​

​

​За да се класират за финансиране, проектните предложения трябва да получат достатъчно висока оценка (над 51 точки от общо 85 точки).
Те ще бъдат оценявани по посочените по-долу критерии:

1/ Новост на разработваната иновация                                                             
2/ Пазарна приложимост и жизнеспособност на разработваната иновация
3/ Реалистичност на разходите по проекта
4/ Реалистичност на плана за действие по проекта
5/ Опит на екипа на кандидата в изпълнението на сходни дейности
6/ Образователно-квалификационно ниво на екипа на кандидата
7/ Начин на разработване на иновацията (от кандидата и/или чрез използване на външни услуги)
8/ Степен на техническа готовност за разработване на иновацията
9/ Придобити права по интелектуална собственост от кандидата, управителя и/или съдружниците
10/ Регионална специализация съгласно ИСИС
11/ Регионална приоритизация за проекти, изпълнявани на територията на СЗР
12/ Участие на членове на екипа на кандидата в Рамковите програми на ЕС 
13/ Подкрепа за екоиновации

!!! Много съществен момент е и приетото правило, че ако дадено проектно предложение получи „0“ точки по първия показател „Новост на разработваната иновация“ или по показател „Реалистичност на разходите по проекта“ то ще бъде отхвърлено. Затова е важно да се направи предварителна оценка от специалисти относно новостта на предвижданата разработка и възможността проектът да получи сравнително голям брой точки.

• ​юридически лица или еднолични търговци
• регистрирани след 01.01.2014 г.
• микро, малко или средно предприятие по смисъла на Закона за малките и средните предприятия
• други специфични критерии 

​

05 май 2016

Ако сте стартъп и имате желание да кандидатствате за до 400 000 лв. за разработване на иновации, но не сте сигурни дали имате потенциал, попълнете Въпросника!

​

​ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ПУБЛИКАЦИИ


Оперативна програма "Инициатива за малки и средни предприятия" и новите финансови гаранции за бизнеса

​Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията [Експертен коментар + наблюдения]

План Юнкер - Гъвкав инструмент за привличане на инвестиции
​
​Финансови инструменти и публично-частни партньорства
​​
Съвети за изготвяне на анализи по разходи и ползи

Кои са финансовите инструменти за МСП?
​
Как се насърчават иновациите в България?

​Добрите новини за финансирането на сектора на малките и средни предприятия (МСП) в България продължават. Трудният достъп до финансов ресурс винаги е бил сочен от малкия и среден бизнес като една от най-големите трудности за създаване и развитие на едно предприятие в България. Подобно е и мнението на предприемачите в почти всички страни в Европейския съюз, независимо от различното им ниво на икономическо развитие и различната зрялост на финансовите им системи. Затова и в новия програмен период 2014 - 2020 г. Европейската комисия е заложила засилване на ролята на финансовите инструменти чрез заделяне на сериозен ресурс за тях. 
​

​В България това ще се осъществи чрез Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020 (ОП ИМСП), която е разработена в съответствие с прилагането на Инициативата за МСП в Европа.
​

Да погледнем кои са според българският бизнес трудностите  при  кандидатстване за банково финансиране?

• липса на достатъчна положителна бизнес история;
• искане за обезпечения с придобивания актив,  който не може да се ползва като обезпечение на по-късен етап;
• кредити за иновативни и високотехнологични проекти с по-високо ниво на риска, изискващи по-високо обезпечение;
• изискване за по-високо обезпечение при оборотно и експортно финансиране.

​

​
​Тези трудности в някаква степен могат да бъдат преодолени чрез използване на финансовите инструменти на тази програма. Според направеният за нуждите на  новия програмен период т.н. “ex ante” анализ за ефективност на финансовите инструменти по оперативните програми, незадоволеното (неуспешно) търсене на финансиране от страна на МСП в България е за ок. 2 милиарда лева на годишна база (виж „Предварителна оценка и стратегия за ефективно прилагане на ФИ по ОПИК”- Дог. №78/30.04.2014 г.). Същият анализ показва, че незадоволеното търсене от МСП за дялово рисково финансиране на годишна база е за около 730 бр. проекти на обща стойност от  ок. 200 млн.лева.
​

​Видно е, че ролята на финансовите инструменти ще става все по-важна, а всякакъв „евтин” ресурс, който страната получава от международни институции и инвеститори в тази област трябва да се разглежда като важен фактор за икономическо развитие и съответно с подобаващо внимание от страна на бизнеса .
​

Преди две седмици на 2 март, 2016 г. Правителството на РБ (чрез Министъра на икономиката ) подписа поредното финансово споразумение с Европейската комисия (ЕК), Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Според него се предвижда предоставяне на безвъзмезден финансов ресурс в размер на 102 милиона евро от ЕК и Европейския фонд за регионално развитие.

С тези средства по програмата ще бъдат предоставяни гаранции за кредитирането на малки и средни предприятия, с което ще се улесни достъпа им до кредитен ресурс. На практика този ефект се получава, тъй като с помощта на гаранциите ще се намалят високите изисквания на банките за обезпечения по заемите и по този начин ще се разшири кръга от фирми, които ще могат да финансират проектите си. Очаква се повече от 3000 български малки и средни предприятия да се възползват от преференциалните условия по линия на тази програма.
​
​

Според предварителни изчисления мултиплициращия ефект ще бъде 1:6, което означава че получените европейски средства ще ангажират банковата ни система с отпускане на още 600 милиона евро кредити за проектите на малкия и среден бизнес. Това е поне половината от установения недостиг в кредитирането от посочения анализ.

Остава да видим кога споразумението ще бъде ратифицирано от Народното събрание и кои ще бъдат финансовите посредници.

​

Автор:
Димитър Христов
Финансови експерти за конкурентоспособност

​​
​
​ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ПУБЛИКАЦИИ


План Юнкер - Гъвкав инструмент за привличане на инвестиции
​
​Финансови инструменти и публично-частни партньорства
​​
Съвети за изготвяне на анализи по разходи и ползи

Кои са финансовите инструменти за МСП?
​
Как се насърчават иновациите в България?

​Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията [Експертен коментар + наблюдения]